Производителите на суперавтомобили, които отидоха в историята

През изминалата 2014 година холандският производител на суперколи Spyker бе обявен във фалит. От момента на своето основаване през 1999 г. компанията постоянно се бореше за оцеляване, като непрестанно усъвършенстваше своите модели. В историята на Spyker обаче няма нищо необичайно – с производството на суперколи обикновено се заемат богати ентусиасти, които нямат реална представа за пазарите.

На практика създаването на качествен продукт, който може да се продаде за сериозни пари, е доста трудно при наличието на толкова силна конкуренция. Ето част от най-известните марки, които през последното десетилетие се бореха за оцеляване, но сега са в състояние на клинична смърт.

Spyker

Марката е известна още от края на XIX век, когато братята Спайкър се занимават с изработването на конски карети. Компанията им просъществува до 1926 г., а в наши дни търговската марка е купена от бизнесмена Виктор Мюлер, който през 1999 г. връща на пазара името на Spyker.

Освен с направата на стилни автомобили компанията, се прочува и с няколко сериозни покупки. През 2006 г. е закупен тимът от Формула 1 Midland, а през 2010 г. и фалиралият производител Saab. Това довежда до сериозни финансови проблеми, които не са решени нито от алианса с китайската Hawtai, нито от съвместното предприятие с компанията Youngman.

В крайна сметка, през 2011 г. Мюлер обявява фалита на Saab и започва процедура по неговата ликвидация. След като се отървава от шведската компания, шефът на Spyker се опитва да поднови производството на суперколи с помощта на няколко холандски банки. Така през 2013 г. на бял свят се появява моделът B6 Venator, в чиято основа е Lotus Evora. Той обаче така и не стига до серийно производство.

Fisker

Производителят от Калифорния е основан през 2007 г., като залага на екологични суперколи. Седанът Karma разчита на хибриден агрегат, в който влизат 2.0-литров бензинов мотор с мощност 260 к.с. и електрически двигател, развиващ 161 к.с. Акумулаторите на модела могат да се зареждат от електрическата мрежа.

Компанията произвежда общо 2450 машини, но остава без пари и прекратява производство. Официално Fisker обявява фалит през 2013 г., а наскоро нейните активи бяха изкупени от китайския производител на резервни части и аксесоари Wanxiang. Неговите ръководители обявиха началото на проекта New Fisker, който обаче така и не се е появил все още.

Gumpert

След дълги години работа в Audi Sport на немеца Роланд Гумперт му идва идеята за създаване на собствена суперкола, която да може да се движи и по обществените пътища. Това става през 2001 г., а резултатът е реализиран през 2006 г., когато излиза моделът Apollo. Той се задвижва от V8 турбо-мотор, развиващ 650 к.с. Ускорението от 0 до 100 км/ч става за 3.1 секунди, като по-късно се появяват и версии със 700 и 800 к.с.

Колко бройки от този модел са продадени така и не става ясно, но през 2013 г. компанията обявява банкрут. А показаният на автосалона в Женева Gumpert Explosion така и не стига до производство. В момента компанията все още не е обявила своя край, а се надява да намери частни инвеститори.

TVR

Последният независим британски производител, както доскоро наричаха тази компания, все още формално продължава работа, но се занимава само с производството на резервни части. Самата марка TVR е основана още през 1946 г. от инженера Тревър Уилкинсън, от чието име се образува и названието. Компанията пуска повече от 40 модела на пазара, но не всички са успешни.

В историята си TVR на 3 пъти сменя собствениците си, като през 2004 г. тя е закупена от руснака Николай Смоленский. По-късно той продава марката, но малко след това я изкупува обратно. Все пак през 2013 г. руснакът се отказва от компанията, чийто последен модел е купето TVR Sagaris с 4.0-литров V8 двигател, развиващ 380 к.с. Неговото производство обаче е спряно още през 2006 г., а очакваният му наследник така и не се е появил все още.

Marussia

Първият и засега последен руски производител на суперколи фалира, още преди да е стартирал пълноценно производство на автомобили. Основата през 2007 г. от шоумена и бивш автомобилен пилот Николай Фоменко компания представи моделите В1 и В2, разчитащи на 3.5-литров V6 двигател с мощност 420 к.с., като обеща през 2012 г. да пусне на пазара и кросовъра Marussia F2.

Нещата изглеждаха обещаващо, още повече че през 2009 г. руснаците станаха партньори с тима на Virgin във Формула 1. Нещо повече – година по-късно от Marussia изкупиха контролния пакет акции на тима. Последваха обаче 3 неуспешни сезона в най-елитния автомобилен шампионат и в крайна сметка през тази година компанията обяви банкрут и прекрати дейността си.

Marcos

Един от най-старите производители на суперколи – британската компания Marcos, стартира дейността си през 1959 г. с няколко неособено впечатляващи на външен вид компактни спортни коли. Постепенно моделната й гама се разширява, но в същото време липсват пари за увеличаване на производствените мощности.

През 1970 г. собственикът е разорен, след като идеята за износ на машини в САЩ пропада. В крайна сметка купувачът на акциите на компанията започва да произвежда купето Marcos V6, като го доставя на части, които клиентът сам сглобява.

Нещата се закрепват, но през 90-те години на миналия век парите отново свършват. С помощта на американски и канадски инвеститори Marcos и този път оцелява, след като към екипа са привлечени дизайнерите на разорената по това време TVR.

През 2007 г. обаче компанията обявява своята ликвидация, след като преди това успява да изпълни всички получени поръчки. Последният модел на марката е Marcus TSO от 2004 г., който се задвижва от двигател Chevrolet V8 с мощност 355 или 400 к.с.

Melkus

Melkus е един от малкото социалистически брандове, успели да постигнат популярност по цял свят. Предприятието е основано от Хайнц Мелкус през 1959 г. като първоначално се специализира в производството на състезателни машини, но пуска и „гражданско“ спортно купе RS 1000 с врати тип „крило на чайка“. Този модел става известен като „комунистическото Ferrari“.

След падането на Берлинската стена Melkus опитва сътрудничество с най-известните немски марки, получава много поръчки от чужбина за направа на спортни автомобили. През 2006 г. синът на Хайнц Мелкус – Петер, обявява създаването на модела RS 2000 с турбо-мотор, развиващ 200 к.с. Прототип на модела е показан на автосалона във Франкфурт през 2009 г., но пари за пускането му в производство така и не се намират. В крайна сметка през 2012 г. компанията Melkus обявява фалит.

Pegaso

Суперкола на испанската марка Pegaso е истиснка находка за колекционерите. Известният производител на товарна и търговска техника произвежда тези коли през 50-те години на миналия век, когато за главен инженер е назначен Вилфредо Рикар. По-късното той работи не с кого да е, а със самия Енцо Ферари.

През периода 1951-1959 г. под негово ръководство компанията пуска на пазара стотина бройки от модела Pegaso Z-102, който изпреварва времето си. Машината се предлага в няколко версии, оборудвани с V8 двигатели с обем 2.8 и 3.2 литра, които развиват максимална скорост от 250 км/ч. Нещата обаче приключват зле за марката през 90-те години на миналия век, когато компанията фалира и е погълната от фирмата Iveco.

De Tomaso

Основата през 1959 г. италианска компания започва с производство на състезателни автомобили и дори самостоятелно участва в първенството на Формула 1 през периода 1961-1963 г. Първият „граждански“ автомобил Vallelunga се появява през 1963 г. и е разпродаден в тираж от 400 бройки.

Алехандро Де Томасо не се притеснява да привлича на работа сътрудници на Ferrari и Lamborghini, а през 1968 г. купува ателието Ghia. Освен спортни коли компанията предлага луксозни купета и седани, а през периода 1976-1993 г. е собственик и на компанията Maserati.

След смъртта на Де Томасо през 2003 г. нещата тръгват на зле и 5 години по-късно стартира процедура по ликвидация на компанията. В крайна сметка нейните активи са изкупени от група инвеститори, сред които има и висши държавни чиновници в Италия. Те обявиха, че смятат да възобновят производство като пуснат нови модели.

De Lorean

Едва ли марката De Lorean би придобила такава известност, ако не беше култовият филм „Завръщане в бъдещето“. Единственият модел De Lorean DMC от 1975 г. разполага с футуристична за времето си каросерия. Тя е не само впечатляваща на външен вид, но е и направена от неръждаема стомана и има вдигащи се нагоре врати. Големият проблем обаче е качеството на машините.

Собственикът на компанията Джон Делориан влиза в съдебен конфликт с General Motors, заради който инвеститорите му се оттеглят и той обявява банкрут. Това става през 1982 г., когато марката изчезва. В наши дни тя е възстановена от Стивън Уайн, който придобива правото върху нея и възобновява производството. Колите се сглобяват по индивидуална поръчка на клиентите, като запазват първоначалния си вид. А Уайн обещава скоро да покаже и автомобил собствена разработка.

Още статии с автомобилна тематика четете в Automedia.bg