Защо електромобилите не са равни помежду си?

Ако изобщо някой е имал съмнения в неизбежното настъпване на електрическата епоха, те би трябвало да са отпаднали миналата седмица. В сряда Европейската комисия предложи нов набор от екологични изисквания, чиято цел е вредните емисии да се намалят с цели 30% за десетилетието между 2020 и 2030 г. Eдинственият начин да се постигне това е драстично да се увеличи делът на електромобилите и плъг-ин хибридите.

Има обаче и една уловка. Напук на убежденията на властите - не всички електромобили са равни. Задвижването само на ток наистина не отделя вредни емисии в градовете, което е ключов момент от борбата със смога. Но за сметка на това има немалко емисии при производството им, особено в областта на батериите, а също и при генерацията на електричеството, с което ги зареждаме.

Казано накратко, колко екологичен е един електромобил зависи от това колко енергия потребява, каква е батерията му, как е произведена и откъде идва токът за зареждането. Фактът, че властите по света масово не отчитат тези разлики, залага генерирането на сериозни проблеми в бъдеще, писа скоро в едно обширно проучване по темата The Financial Times.

Авторитетното издание се позовава на данни, събрани от Mасачузетския технологичен институт в САЩ (МIT) и Норвежкия научно-технически университет. Заключението е категорично: най-големите и мощни електромобили (мислете си за Tesla Model S например) за един жизнен цикъл всъщност дават повече вредни емисии от обикновен малък автомобил с бензинов двигател.

Трите основни пазара за електромобили днес са Китай, САЩ и Европейският съюз, най-вече заради активната политика на тамошните правителства. Но нито едно от тях за момента не прави разлика между различните машини на ток. "Политиците създават политика във вакуум", коментира Харалд Хендриксе, анализатор в Morgan Stanley, пред FT.

Проблемът се усложнява и от маркетинга, който напоследък се опитва да продава електромобилите чрез техния максимален пробег и чрез ускорението им от 0 до 100 км/ч. И едното, и другото означават големи и тежки батерии, с много емисии от производството им и също висок разход на енергия. И при автомобилите, както навсякъде другаде, ключът към опазването на природата е в умереността.

Разбира се, да се пресметне с идеална точност какви са емисиите на един електромобил, е много трудна задача - най-вече защото това изисква много детайлни данни от електроразпределителните компании за това от къде идва токът. Но за сметка на това е съвсем лесно да се прецени колко ефективна е като конструкция и технологии всяка отделна машина. The Financial Times например сравнява седем популярни електромобила в световен мащаб и установява драматична разлика в потреблението за километър пробег между Hyundai Ioniq, най-ефективния участник в теста, и модели като Tesla Model X или китайския BYD e6.

Тенденцията при много електромобили напоследък е към все по-голям автономен пробег и съответно към по-големи батерии, отбелязва Петер Мок, директор за Европа на Международния съвет по чист транспорт (ICCT). За 90% от моделите просто няма смисъл да имат толкова големи батерии, защото ежедневният пробег рядко надвишава 100 км. Неща като хладилници и печки отдавна вървят с означения за потребителите точно колко енергийно ефективни са, докато при автомобилите няма и помен от подобно нещо, подчертава Мок. 

Още подобни анализи четете в Automedia.bg!