Самозалесяване увеличава площта на горите ни с 9% за 18 години

Площта на горите у нас се е увеличила с 8,8% за последните 18-те години до 2018 г. Площта им днес вече възлиза на 4 257 200 хектара (42 572 000 декара). Държавата обаче няма особен принос за това чрез специални мерки, а ръстът е по-скоро благодарение на инвентаризация на неинвентаризирани досега гори и на самозалесили се насаждения между последните две инвентаризации на отделните горски и ловни стопанства в незалесени горски площи или в изоставени земи извън горските територии. Това става ясно от отговори на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) на въпроси на Investor.bg. 

Медията ни потърси повече информация за проекта за изкупуване на гори на частни лица от страна на държавата, която  осъществява със средства на държавните предприятия по Закона за горите и по-конкретно с акумулираните във фонд „Инвестиции в горите“.

Припомняме, че срокът за подаване на заявления за изкупуване изтича на 15 януари 2020 г. се подават заявления от желаещите частни лица, държавата да им изкупи горите. През 2016 г. са били закупени около 100 ха частни гори за около 600 000 лева. През 2020 г. за сегашната процедура държавните предприятия са предвидили около 1 млн. лв.за изкупуване на частни гори. Очаква се след оценка на проявения интерес към тази процедура да бъде направена и прогнозата и съответното планиране за следващите процедури.

Колко са частните гори в България?

Към 1 януари 2019 г. горските територии, собственост на физически и юридически лица, вкл. религиозни общности, са 492 308 ха, което представлява 11,6 % от всички горски територии.

В момента няма европейски фондове, които може да се използват за закупуване на гори, става още ясно от справката на министерството.  За повечето от подмерките за подпомагане на горите по ПРСР 2014-2020 е допустимо закупуването на земя до 10% от общите допустими разходи по един проект, но само в случаите, когато това е пряко свързано с изпълнението на самия проект.

Поне към момента обаче закупуване на поземлени имоти в горски територии се осъществява единствено от Държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите в съответствие с планираните за това средства от фонд „Инвестиции в горите”. То се осъществява, за да се подобри организацията по тяхното дългосрочно управление, стопанисване и опазване на маломерните частни горски имоти. На втори план, разбира се, стои и отговорността към общия проблем по отношение баланса на въглеродните емисии.

При това с предимство се ползват имотите, които граничат с държавни гори, имат защитни или специални функции и са с площ между 1 и 10 декара.

Изкупуването на частни гори и на земеделски земи, придобили характеристики на гори, не е предмет на обявената в момента процедура по изкупуване. Не се допуска и изкупуване на имоти, които са били предмет на договор за замяна между държавата и физически лица, както и земеделски територии, придобили характеристика на гора.

От министерството уточняват също, че ролята на горите е именно за усвояване и задържане на въглеродните емисии, като по отношение на горските ареали изразът „съкращаване“ не е коректен, доколкото горите се явяват резервоар на този задържан въглерод. Показатели, свързани със запасите на въглерод в горите, са лесистостта, средната възраст на горите, средният прираст на горите и други, като управлението на горите и тяхната собственост имат по-скоро опосредствано, а не пряко отношение, доколкото това определя характера на поддържането и ползването им.

Тенденцията при горите от последните години

През последните десетилетия горските територии непрекъснато се увеличават, като за периода от 2015 г. до 2018 г. площта е нараснала с 34 хил. хектара, става ясно от предоставената до Investor.bg информация. Това обаче не се дължи в голяма степен на държавни мерки по засаждане, а по-скоро на инвентаризация на неинвентаризирани досега гори и на самозалесили се насаждения между последните две инвентаризации на отделните горски и ловни стопанства в незалесени горски площи или в изоставени земи извън горските територии.

Настоящата процедура не е в под формата на обратен търг, в който може да се определя цена на всеки имот според посочените критерии, като запас от дървесина, граничност с горския фонд, остояние от път, категория на земята и т.н., а желащите да продадат могат да наддават с отстъпка, която са готови да дадат.

Така, ако даден имот е оценен на 800 лв. на декар и собственикът му е готов да даде отстъпка 20%, той би бил класиран спрямо кандидат с имот, оценен на 300 лв., но даващ само 5% отстъпка на държавата. 

Според ведомството обаче идеята за търг с обратно наддаване в зависимост от предложената от собственика/собствениците отстъпка от определената от правоспособен оценител оценка на имота е също възможна за прилагане към разработената вече процедура за закупуване на частни горски имоти. Такъв търг би улеснил собствениците по отношение на определянето на предложената от тях цена за закупуване на имота им, което се прилага в момента.

Министерството обаче отбелязва, че състезателна процедура, формулирана на принципа на максимална отстъпка от определената от оценител конкретна и индивидуална цена на имота, крие рискове за драстично понижение на ценовите равнища при сключването на сделките. Ето защо било необходимо предложението да бъде обсъдено по-задълбочено по отношение на решението за евентуалното прилагане при следващите процедури по закупуване на частни горски територии.

Минимални и максималните цени за оценка на парцелите 

Цената на всеки горски имот е индивидуална и се определя след изготвяне на оценка от правоспособен оценител. Цените, на които ще се реализират сделките, обаче, зависят от предложенията на собствениците, като икономически най-изгодните предложения, сравнени с цената на оценителя, имат преимущество. Ето защо на този етап от процедурата, при който не е приключил приемът на документи, не може да се коментират минимални и максимални цени на горски имоти, поясняват от ведомството на Десислава Танова.  

Обективността при работата на комисиите на отделните етапи от процедурата ще се гарантира чрез осигурена максимална публичност. Резултатите от класирането на първия етап – допуснати и недопуснати заявление поради съответствие с изискванията за участие, както и класиране в зависимост от обявените предварително три показателя, ще бъдат публикувани в срок до 15 работни дни след изтичане на крайния срок за подаване на документи, т.е. до 05. 02. 2019 г.

Възлагането и изготвянето на оценка от правоспособни оценители на класираните при първия етап на процедурата имоти, оглед на терена, класиране и обявяване на резултатите от втория етап от процедурата ще се извършва в срок от 40 работни дни от тази дата, т.е. до 02.04.2019 г.Последната стъпка от процедурата - писмено уведомяване и покана на класираните заявители за сключване на сделка, ще се осъществи до 16.04.2019 г.

От министерството категорично отричат настоящата процедура да се води с лесовъдна цел и с цел решаване на проблемите на малките собственици, които нямат възможност да се грижат за горите.

"Определено тази процедура не е насочена към решаване на проблемите на малките собственици, а на горите, които те нямат възможност да стопанисват ефективно поради малкия размер на частните горски имоти.  По-горе вече беше разяснено от къде произтича ограничението на средствата за закупуване на горски територии – частна собственост, от държавните горски предприятия, както и предмета на сделките - единствено горски територии. Рамката произтича от разпоредбите на Закона за горите и не е възможно да се пренебрегне", казват от ведомството. 

Закупуването на частните горски територии се осъществява със средства от  фонд „Инвестиции в горите“, който всяко от шестте на държавни горски предприятия формира, като заделя част от продажната цена на дървесината и недървесните горски продукти, добити  от държавните гори. Не се ползват други източници на финансиране. Също така не е възможно да се инвестират средства на предприятията от този фонд за закупуване на земеделски земи, придобили характеристики на гори, тъй като разходването на средствата, натрупани във фонд „Инвестиции в горите“  е единствено за целеви дейности, сред които не попада тази.