По крайбрежието на Либия хиляди хора, които бягат от войни и различни конфликти, живеят в нечовешки условия в на практика съвременни концентрационни лагери. Европейският съюз (ЕС) плаща на Либия да ги държи там, за да предотврати пристигането им в Европа, макар че много от тях тръгват по опасен път, доверявайки се на трафиканти.
Същевременно обаче поне 12 държави от ЕС са отворили широко вратите си и буквално са постлали червен килим за един друг тип икономически имигранти. Тези страни поддържат програми, с които дават гражданство на хора извън блока срещу определени инвестиции – в имоти, облигации, бизнес.
Тези програми, известни още като „златни визи“, често привличат не просто богати хора от трети страни, а корумпирани политици и престъпници, пише евродепутатът от Португалия Ана Гомеш за онлайн изданието EurActiv.com.
Около кандидатите се заформят и обръчи от лица и компании за съдействие – от юридически кантори и агенти по недвижими имоти през администратори и политици, които съдействат за ускоряване на процедурите срещу прилична отплата, твърди депутатът от Европейския парламент (ЕП).
Гомеш дава пример и с родината си Португалия. Прагът за гражданство в страната е инвестиция в имот за 350 хил. евро, като това купува и правото на свободно движение в Шенгенското пространство. Тя посочва, че през 2014 г. точно заради тази схема са доказани няколко случая на злоупотреби, включително и бившият министър на вътрешните работи на страната се е сдобил с обвинение за търговия с влияние и корупция.
Същевременно Лисабон навлиза в нов балон на пазара на имоти, подчертава тя. Цените на жилищата растат бързо, подкрепяни основно от интереса на чуждестранните собственици, които често дори не обитават жилищата. Това изтласква от пазара по-младите местни купувачи, които не могат и да се надяват да придобият имот в добрите райони на града.
Според Гомеш програмите за „златни визи“ застрашават финансовата система и сигурността на ЕС. Те са интересни за криминални организации и лица, които искат да избегнат санкции и търсят убежище в ЕС, за да изперат парите, които са придобили от корупционни схеми и престъпления, смята тя, като допълва, че повечето кандидати идват точно от държави с висока корупция.
Евродепутатът посочва, че когато се е противопоставяла на подобни схеми, обикновено е получавала отговор от властите в съответната държава, че всички, които са замесени в сделките – финансови институции, брокери, юристи и т.н., трябва да правят проверка на кандидатите за гражданство. Според нея обаче това не работи.
Същевременно и британският Guardian публикува информация, според която политици със съмнителен бизнес са кандидатствали и са получили „златни визи“.
„Когато са замесени големи суми, апетитът за риск се увеличава“, посочва Гомеш. Според нея банките и брокерите вероятно приемат, че властите, които издават документите, ще направят свои проверки. Липсата на ресурси и политическа воля обаче показва, че това едва ли ще се случи. Според нея това обяснява и защо португалските власти отказват да публикуват имената на 13-те хил. души, получили гражданство откакто съществува програмата.
Ана Гомеш посочва, че е предложила промени в европейската директива за пране на пари, с които да се въведат по-строги критерии за проверки на кандидатите за „златни визи“. Според нея не е изненадващо, че Съветът на ЕС се противопоставя на тези промени.
Заради засиления натиск на евродепутатите Европейската комисия (ЕК) все пак е подготвила доклад и е направила ръководство как държавите членки да провеждат проверките на кандидатите, допълва тя.
Според нея по-големият проблем е какво е посланието на тези схеми и какво казват те за демокрациите в ЕС – че всичко е за продан, заключава тя.
14:48 | 12.09.22 г.