Общоприето схващане е, че поскъпването на жилищата създаде богатството на средната класа през по-ранните десетилетия. Това беше обаче само защото месечните плащания по заемите принудиха собствениците на жилища да спестяват и евентуално да погасяват ипотечните си дългове. По-голямата част от ръста на цените на еднофамилните къщи се дължи просто на по-големият им обем и по-луксозното обзавеждане, пише Bloomberg TV Bulgaria.
От 1972 г. насам 30-годишната фиксирана лихва по ипотечните кредити в САЩ е средно 4,1%, което значи, че притежаването на имот струва на собственика по 3% годишно преди данъците, поддръжката, комуналните услуги и застраховката. Това е реална отрицателна възвращаемост. В този смисъл не е учудващо, че само една трета от милениалите имат собствени домове през 2016 г., в сравнение с половината от поколението Х, които са били на сходна възраст през 2001 г., както и половината от бейби бумърите през 1989 г.
По данни на Федералния резерв на САЩ домакинствата от поколението Y са имали средно нетно богатство от 92 хил. долара през 2016 г. или 40% по-малко от поколението Xs на същата възраст. Много милениали, родени между 1980 и 1996 г., навлязоха на пазара на труда по време на Голямата рецесия или скоро след това, когато възнагражденията бяха ниски, като те едва ли някога ще успеят да наваксат това изостване. Когато нивото на безработица скочи до 5%, както се случи тогава, нарастванети на приходите намаля с 10% през първото десетилетие от кариерата на новия служител.
Някои милениали си купиха дом в разгара на бума на ипотечни кредити, като вярваха, че могат да си купят къщи, без да имат финансови средства за това, защото продължителният ръст на цените ще позволи продължително рефинансиране. Спукването на ипотечния балон обаче и свиването на цените с една трета се оказа грубо събуждане за тях.
В последствие стандартите за ипотечно кредитиране бяха сериозно затегнати, а доходите на милениалите и нетните им богатства отслабнаха. Така по желание или по необходимост голяма част от представителите на поколението Y се оказаха наематели. След спада в цените, строителството на многофамилни къщи - повечето апартаменти под наем, се увеличи от 300 хил. годишно до 340 хил. през септември. Строителството на едновамилни къщи обаче, след като се понижи от 1,82 млн. годишно през 2006 г. до 350 хил. към март 2009 г., се възстанови до нива от 920 хил., което е далеч под дългосрочното средно ниво от 1,2 млн.
Останалата част от текста може да откриете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.
16:34 | 09.09.22 г.