fallback

Защо Twitter възнаграждава лъжите

Фалшивите съобщения се разпространяват в социалната мрежа по-бързо и по-често, достигайки повече хора в сравнение с истинските съобщения

12:14 | 09.03.18 г.
Автор - снимка
Създател

Когато на 18 април 2013 г. полицаят Шон Колиър беше застрелян при атентата по време на бостънския маратон до Масачузетския технологичен институт (Massachusetts Institute of Technology), Сорош Восуги тъкмо започва докторантурата си в т. нар. Laboratory for Social Machines там.

„Всъщност исках да направя нещо за семантиката", казва компютърният лингвист, или иначе казано – да научи машините на значението на човешкия език. Но тогава го настига истинският живот. „След атаката настана ужасна бъркотия", спомня си той, „сметнахме Twitter за много полезно средство, с което да разберем в реално време какво се случва".

Но след това се оказва, че нещата с Twitter твърде често не са наред. 

Академичният резултат от онова, което е занимавало Восуги през последните години, може да бъде намерен в новия брой на списание Science. Заедно с колегите си той изследва как фалшивите новини и слухове се разпространяват чрез Twitter.

А те се разпространяват "ужасяващо бързо и много по-широко, отколкото вярвахме", казва той. Изследователите на MIT са оценили повече от 4,5 милиона туита през последните дванадесет години. Това е най-голямото проучване по темата, а също и единственото, което не разглежда само разпространението на шепа послания през социалните медии, но и около 126 000 различни новинарски истории, свързани с различни теми – от политиката до науката, тероризма и природните бедствия.

Но коя информация е вярна и коя е фалшива? Тук Восуги и колегите му са си помогнали с данни от шест организации за проверка на фактите. В допълнение Восуги програмира алгоритъм, който идентифицира публикациите в Twitter, които се занимават с еднакви новини. В този огромен набор от данни за верни и неверни новини изследователите попадат на основен модел, обяснява Синан Арал, водещ експерт по социалните медии в Масачузетския технологичен институт, цитиран от New York Times.

Техният анализ показва, че истинските новини рядко се разпространяват сред повече от 1000 души, но най-разпространяваният 1% от фалшивите новини може да стигне до 100 000 души. И това не се дължи на факта, че профилите, разпространяващи фалшиви новини, са особено влиятелни, а защото имаме по-голяма склонност да споделим новини, които изглеждат интересни и нови. „Новата информация се смята за по-ценна от излишната информация", казва съавторът на изследването Арал. „Хората, които разпространяват нова информация, получават социален статут, защото се смята, че имат вътрешна информация".

Това не звучи изненадващо: този механизъм е известен от реалния живот. Дали проучването показва само съответното поведение от аналоговия свят в цифровия? Арал казва: „Не можем да сравняваме по научен начин онлайн света и този извън него, но е очевидно, че фалшивите новини в интернет се разпространяват с невероятно темпо“.

Според проучването вероятността фалшивите новини да се разпространят е със 70% по-висока, отколкото при истинските. Ако стойността е 100 процента, средностатистическият потребител би споделял неверни новини два пъти по-често, отколкото истински съобщения.

„Това има забележими и драматични последствия за нашето общество", предупреждава Арал. Например, едно писмено съобщение относно предполагаемата атака срещу Барак Обама по време на мандата му предизвика такава волатилност на фондовия пазар, че доведе до загуба от 130 млрд. долара. И всичко се случва, защото хората обичат да споделят изненадващи неща?

Към това трябва да се добави и механизма за възнаграждение на социалните медии: „Когато разпространяваш много изненадващи новини, социалният ти статут се покачва", казва Арал. За много потребители няма значение дали разпространяват истината, добавя Васаги: "Те казват - вярно или невярно, не ме интересува, това е добра публикация".

Други пък все пак систематично разпространяват фалшиви новини, за да навредят на някого например или да служат на собствените си интереси. Това би могло да обясни защо фалшивите новини от политическата сфера са най-разпространени в сравнение с други категории, като природни бедствия.

В анализа си изследователите са изключили до голяма степен ботовете. Ефектът се дължи единствено на човешките действия - било то да се навреди на някого или от нуждата да се разпространява нещо ново. „За тази необходимост има много изследвания в комуникационните науки", казва Деб Рой, директор на Lab for Social Machines в MIT. „Хората предпочитат и в аналоговия живот да споделят лошите, а не добрите новини и по-скоро нови неща, отколкото познати".

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 02:39 | 08.09.22 г.
fallback
Още от Социални мрежи виж още