Всичко за науката! И за Facebook

Изкуственият интелект крие не само шансове за един смел нов свят, но и социални и морални рискове. Списъкът на възможните проблемни области е дълъг: алгоритмите в управлението на персонала понякога избират кандидати за работно място само въз основа на цвета на кожата им. Гласоподавателите биват организирани във филтърни балони и целево политически повлиявани. Китай подготвя идеалната държава на надзора чрез социална кредитна система. Секс роботите разполагат с бутон за изнасилване...

Големите IT компании би трябвало отдавна да са наясно с тези и много други морални въпроси, които съпътстват  техните продукти. С известно забавяне сега тези въпроси влизат и в дневния ред на обществото и в политиците. В същото време става ясно, че справянето с въпросите на бъдещето не може да бъде оставено само на компютърните учени, защото те изискват и социални и хуманитарни познания. В края на краищата става въпрос за това как искаме да оформяме утрешния си ден.

Новият "Институт за етика в изкуствения интелект" към Техническия университет в Мюнхен, който бе сфомиран преди седмици, се явява една първоначална подобна инициатива. Но проектът има горчив послевкус: Тъкмо Facebook е финансистът на този нов изследователски институт. С еквивалента на 6,6 милиона евро медийният концерн възнамерява да насърчава научните изследвания, писа германският Spiegel.

И който сега изкрещи „наука за продан", няма да бърка. Техничесният университет, разбира се, се оправда бързо, че за финансирането няма никакви условия, наложени от Facebook, а по-скоро става дума за „финансиране на независими изследвания".

„В противен случай не може и да съществува“, формулира го Кристоф Люте, директор на новия институт. Той гледа на това като на бизнес с взаимна изгода - Win-Win-Situation. Едната страна на споразумението е ясна: ТУ Мюнхен е доволен от разточителното финансиране на научните изследвания: Win.

Но какво е предимството за спонсора? Средствата, предоставени от Facebook, не са дарение за общото благо, а инвестиция в собствения бизнес. Не става дума за за рекламата или репутацията на Facebook от сътрудничеството с университета. Икономическото предимство за социалната медия би трябвало по-скоро да бъде във визираните изследвания  в новия институт. Става дума за разработването на "насоки (...) за идентифициране и отговаряне на етични въпроси на изкуствения интелект за обществото, промишлеността и законодателите".

Въпреки че в новината законодателната власт е разкрита като адресат на резултатите от научните изследвания, може да се предположи, че тя трябва да бъде разгледана и по отношение на сложни регулаторни въпроси. Същинската насоченост на изследването, обаче, е друга. Ставало дума за разработването на „етични насоки ”, защото те са по-подходящи от законите. Специалистите трябвало да се справят с опасенията на хората, свързани я темата за изкуствения интелект, а с това етиката можело да се справи  по-добре от правната регулация.

Какво значи това? Първо, не става дума за някакви неясни „страхове“ на населението, а за доста конкретни проблеми, които изискват решения. Второ, това становище съвсем ясно отразява факта, че има много теми за проучвания, но не всички. Регулаторните разпоредби на законодателната власт остават извън това. „Етичните насоки" и по този начин „вариращите" самостоятелни ангажименти, изглежда, са установени още преди началото на научните изследвания. Основателят на Facebook Марк Зукерберг ще бъде доволен: Win.

Ясно е като бял ден - компаниите не обичат регулациите. За да ги избегнат, е необходимо да има смекчени решения, които да успокояват обществото и политиците. А решението за избягване на политическата регулация често е това: предприемаческа ангажираност. Привързаността към определени морални ценности и принципи - било то като компания или като индустрия – следва да възстанови необходимата легитимност и доверие. С помощта на науката. И по възможност без държавна намеса.

Финансирането на изследователски институти от интернет гиганти като Facebook или Google (която финансира „Института за интернет и общество" към университета Хумболд в Берлин, не само повдига сериозни въпроси за независимост от науката. То също така показва твърде колебливото отношение и липсата на желание от страна на публичния сектор да инвестира в цифровата етика.