Facebook е тийнейджър, който се нуждае от правила

Епохата на Instagram създаде нова класа - инфлуенсърите, които убеждават своите последователи да купуват и мислят по определени начини. Но най-големият инфлуенсър безспорно е Facebook - компанията, която притежава Instagram, WhatsApp, както и едноименната социална мрежа. С 2,7 милиарда потребители - повече от една трета от населението на света - Facebook е огромна, глобална политическа сила, обвинявана във всичко - от повлияване на президентските избори в САЩ през 2016 г. до позволяване на геноцида в Мианмар, пише Гидиън Рачмън за Financial Times. 

Основателят на Facebook Марк Зукърбърг някога не искаше да признае политическата сила на компанията, първоначално отхвърляйки идеята, че фалшивите новини във Facebook са повлияли върху изборите през 2016 г. като „налудничава“. Това отношение може би е било наивно или неискрено, но със сигурност не беше устойчиво. Facebook се превърна в политическа мишена и така трябваше да излезе на политическата сцена, опитвайки се да успокои законодателите, които се страхуват от нейната власт.

На 35 години Зукърбърг се доказа като блестящ инженер и бизнесмен. Но сега ще трябва да се докаже като блестящ политик. Ако не успее, неговото творение може да бъде раздробено или пък ще установи, че амбициите му все повече са осуетявани, а най-добрите му продукти се регулират или забраняват.

Може би най-голямата заплаха за Facebook е правителствата да решат да я третират като издател, а не като платформа, държейки я юридически отговорна за всяка лъжа или клевета, публикувана от компанията. Разрастващата й се централа в Менло Парк, Калифорния, в такъв случай би била погребана под лавина от съдебни дела.

Действията на правителството обаче също могат да бъдат и спасението за компанията. На 15 години Facebook е най-могъщият юноша в света. Подобно на много тийнейджъри, за негово добро е, ако възрастните му поставят някакви граници - по-специално чрез регулиране на начина, по който се занимава с политика. Алтернативата е компания с 40 000 служители да продължи да се опитва да модерира политическите дебати на 2,7 милиарда души.

На родния си пазар в САЩ Facebook е подложен на жестока атака от двете страни на политическия спектър. Президентът обвини компанията, че е "винаги анти-Тръмп" - обвинение, споделяно от видни републиканци, които твърдят, че алгоритъмът й омаловажава новините от десни източници. Решението на Facebook да изключи от платформата си някои крайнодесни коментатори, като конспиративния теоретик Алекс Джоунс, също предизвика обвинения в предубеждение.

Междувременно левицата обвинява Facebook в нахайна толерантност към лъжи и политически манипулации, предпочитайки да трупа печалби и да увеличава броя на потребителите си, отколкото да посрещне политически си отговорности. За да подкрепи този аргумент, сенаторът Елизабет Уорън, водеща претендентка за демократическата номинация на президентските избори, нарочно е пуснала подвеждаща обява във Facebook, твърдейки, че Зукърбърг е за преизбирането на Тръмп. Facebook не се хвана на въдицата да свали обявата. Зукърбърг заяви, че не мисли, че е правилно частна компания да цензурира политици. Шефът на Facebook свидетелства пред Конгреса за амбициите на компанията си относно дигиталната валута Libra, която в сегашния анти-Facebook климат е трудно осъществима.

Тези американски противоречия се възпроизвеждат по целия свят. В Обединеното кралство много привърженици на оставането в ЕС смятат, че рекламите във Facebook са изиграли вредна роля при референдума за Brexit през 2016 г., като са таргетирали податливи избиратели с фалшиви новини за имиграцията.

В Азия компанията е изправена пред още по-сериозни обвинения. Разследващи органи на ООН в Мианмар предупредиха, че Facebook е била основното средство, чрез което са се разпалвали омразата и масовите зверства срещу мюсюлманите рохинги, стотици хиляди от които бяха принудени да избягат от страната. В Индия се предполага, че линчуващите тълпи са се мобилизирали с помощта на WhatsApp.

Facebook постоянно трябва да коригира своите политики и продукти, за да се справи с тази лавина от оплаквания. Компанията ограничи броя на потребителите, до които могат да се препращат съобщения в WhatsApp, в опит да се предотврати разпространението на истерията. Приложението използва външни проверители на факти, подпомагани от изкуствен интелект, за да изнамира фалшиви новини, които след това се обозначават и получават по-ниско класиране. Компанията продължава да забранява поддръжниците на тероризма и речта на омразата. Тя е изтрила милиарди фалшиви акаунти.

Но границата между свободата на изразяване и подбуждането към насилие - и между легитимните политици и сеещите омраза - неминуемо се оспорва. За да посрещне дискусиите за това какво съдържание Facebook трябва да забрани на своята платформа, компанията създава независим надзорен съвет с претенции да наподобява Върховния съд на САЩ.

Начинанието е интересно и сериозно. Но със сигурност е извън възможностите на една-единствена компания да взема нюансирани решения за политическите дебати в стотици страни и на различни езици. В резултат на това нарастващата намеса от правителствата е неизбежна. Китай - който не вярва в свободното слово - просто забрани Facebook. Но могат да се предприемат и по-малко крайни действия. Например Facebook вече се придържа към германските закони по отношение отричането на Холокоста, като блокира такъв тип съдържание за Германия.

В САЩ все повече се говори за раздробяване на компанията. Но макар да могат да се намерят икономически осноявания за разделянето й, няма да има политическо оправдание за това. Ерата на социалните медии ще продължи, с всичките й усложнения. Затварянето на Facebook не би променило това.