Политиците оказват най-голям натиск върху свободата на словото на българските медии

Политиците тази година изместиха от първото място икономическите субекти и рекламните отдели на медиите, които обикновено налагат някакъв натиск върху медийното съдържание.

Това е един от основните изводи от четвъртото тематично онлайн изследване за свободата на словото в България, осъществено от Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България). Тази година проучването е под мотото „Журналистика без натиск 4.0“, което освен общото изследване за свобода, рамкира различни проблемни сфери, като условия на труд, вътрешен и външен натиск в редакциите, ефектите от него, както и самооценка на журналистите за медийната сфера.

През 2017 г. поради едни или други фактори има влошаващо се усещане за свобода, т.е. има някакво усещане за несвобода, коментира Илия Вълков, журналист и член на АЕЖ-България, което е и автор на доклада. „Макар че през 2015 г. имаше по-добри показатели в тази графа, 2017 г. има относителен застой или се дава по-високи оценки за усещането на несвобода“.

В допитването 42,4% от журналистите оценяват свободата на словото в България като „лоша“, 27,8% дават оценка „много лоша“, „задоволителна“ се оценява от 25,3%, а „добра“ - от едва 4,5%. Спрямо изследването от 2015 г. тази година общата оценка за свободата на словото е с негативна промяна.

За разлика от 2015 г., през 2017 г. надделяват отрицателните отговори на хора, които казват, че не са били обект на неправомерен натиск. Много по-често журналистите в анкетата дават по-високи показатели на въпроса дали са наблюдавали неправомерен натиск върху свой колега.

Според резултатите общото усещане за влияние отвън или върху работата е относително непроменено за последните две години – двама от всеки трима от участниците в анкетата заявяват, че знаят за случаи на оказван натиск върху техен колега. В същото време 92% вярват, че намесата върху работата на журналистите е често срещано явление.