ЕС: Глобата срещу Google бе с цел "възпиращ ефект"

Европейският съюз (ЕС) е целял „възпиращ ефект“ спрямо Google и други технологични гиганти, когато нареди на собственика на едноименната интернет търсачка да плати 2,4 млрд. евро заради нарушаване на антитръстовите закони с това как показва реклами за пазаруване, предава Bloomberg.

Регулаторите са преценили „нуждата да гарантират, че глобата има значителен възпиращ ефект не само за Google и Alphabet, но и за начинания в подобен мащаб и ресурси“, казва Европейската комисия в документ от 215 страници, представящ детайли за 7-годишното разследване срещу компанията. „Особено големите“ приходи на компанията майка на Google – Alphabet, също са допринесли за размера на глобата, казва ЕС.

Глобата, наложена през юни, е над двойно по-висока от по-ранната глоба за 1 млрд. евро срещу Intel и включва заплаха за още ежедневни глоби срещу Google, ако не предлага равно третиране на конкурентни услуги. Големи суми за големите технологични имена – така може да се характеризира и последната година за еврокомисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер, която през 2016 г. нареди на Apple да изплати обратно данъци за 13 млрд. долара.

„Изключително изненадващо е да говорят за възпиране, когато поведението е ново, както в случая с Google”, коментира Дърк Ауер, изследовател в Competition and Innovation Institute към Liege University. “Големите глоби могат да имат възпиращ ефект само ако компаниите знаят, че поведението им може да нарушава закона. Тук, поведението не е вписано“ в приоритетите за правоприлагане на ЕС и „Google оспорва именно тази точка“ в жалбата си пред съда.

ЕС защити хода си да налага глоби, в случай че са се появили нови проблеми в една млада индустрия, която не е била разследвана задълбочено преди.

„Дори ако поведението има някои характеристики, които не са били проучвани при отминали решения, това не спира налагането на глоба“, казва ЕК в документа. „Обратно на това, което Google твърди, Google и Alphabet са извършили нарушението, описано в това решение умишлено или по непредпазливост“, а компанията „не може да не е знаела за факта, че Google е имала господстваща позиция на националните пазари за общо търсене“.

Глобата се основава на приходите от услугата на Google за сравнение на цени на продукти в 13 европейски страни, включително продажби от резултатите за платени продукти и реклами на уебсайта Google Shopping. Тази сума е била умножена с цифра, която е редактирана в документа.

„Чудя се дали бе разумно Комисията да налага изобщо глоба“, казва Деймиън Жерадин, професор в Law & Economics Centre към Tilburg University. Обясненията на регулаторите „не успяват да [ни] убедят, че има нужда от допълнителен“ множител на глобата. Размерът на глобата трябва да отразява тежестта на нарушението, „което не може да е толкова лошо, след като Комисията бе готова да уреди случая“ на по-ранен етап от разследването си.

Google заяви, че макар да не е съгласна с решението и го обжалва, все пак е „приложила средство за защита, както нарежда ЕК, за да гарантира еднакво третиране на конкурентите“, казва компанията в изявление.

„Сътрудничихме изцяло на Европейската комисия по време на седемте години разследване“, пише още в изявлението. „Продължаваме да твърдим, че иновациите ни в онлайн пазаруването са добри за потребителите, търговците на дребно и конкуренцията като цяло“.