Трябва да разглеждаме възможностите на споразумението за СЕТА (всеобхватното икономическо и търговско споразумение с Канада), защото България има отворена икономика и зависи както от износа, така и от вноса. Това за страната е нова експортна възможност за нашите фирми и зависи от държавната политика, която насърчава експорта.
Така коментира евентуалното ратифициране на споразумението СЕТА доц. д-р Паскал Желев от катедра "Международни икономически отношения" в УНСС в ефира на "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria.
Той обясни, че някои от европейските лидери са убедени, че за времето, когато започне да действа споразумението с Канада в търговската си част, противниците му ще се убедят в неговата ефикасност.
„Един от основните аргументи на критиците на СЕТА е свързан с отношението на чуждестранните инвеститори спрямо държавата по отношение на търговската част – премахването на митата и на някои нетарифни бариери. Но това не е проблем, защото митата между Канада и ЕС – като между две добре развити икономики, не са високи. Те засягат селскостопанския сектор и тяхното премахване ще облекчи достъпа до пазара на селскостопански и хранителни продукти“, посочи доц. Желев.
Той оприличи механизма на асоцииране към търговската част на СЕТА на споразумението с Европейския съюз през 90-те години, което се изпълняваше преди България да премине всички процедури на ратификация, за да стане член на Евросъюза.
„Целта сега е да се възползваме от предимствата на временната част от споразумението, свързано с международната търговия“, посочи преподавателят от УНСС.
По думите му СЕТА се използва за предизборната кампания в България, защото по отношение на свинското и говеждото месо споразумението „не предвижда абсолютна либерализация, а ще се въдедат квоти”.
Според него предупрежденията на Корнелия Нинова за канадски внос на месо в България, който ще превиши цялото местно потребление, не кореспондира с действителността.
“Птичето месо пък съвсем не се либерализира, там митата остават запретително високи”, коментира доц. Паскал Желев.
Той е убеден, че „общите демократически ценност бяха лепилото, което слепи това споразумение. Освен това спомогнаха и общите стандарти към екологичното развитие и трудови разпоредби и безопасност, които са доста сходни”.
Доц. Желев обаче предупреди, че теоретично е възможно българският парламент да не ратифицира споразумението.
„Риск винаги има“, смята преподавателят от УНСС.
Вижте повече във видеото:
00:59 | 10.09.22 г.
