БЛС: Застрахователите ще упражняват повече контрол върху разходването на парите за здраве

Предвиждат се два варианта за промяна на здравноосигурителния модел - първият е демонополизация на НЗОК, като доплащане не се предвижда, а вторият залага повишаване на осигурителната тежест за осигурените лица. Това обяви д-р Стоян Борисов, главен секретар на Българския лекарски съюз, който коментира темата в предаването "Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria.

Утре ще се състои дълкоочакваната национална кръгла маса за бъдещето на здравеопазването в България. Очаква се здравният министър Кирил Ананиев да представи новия здравноосигурителен модел, който се коментира неофициално от месеци.

Д-р Стоян Борисов поясни, че при демонополизация на НЗОК парите от здравните вноски ще бъдат разделени между 3 или 4 частни здравни каси, като Здравната каса ще продължава да работи. Този вариант отнема доста време, около 10 години, отбеляза гостът.

Той посочи, че при варианта с въвеждане на задължителна здравна застраховка ще има повишение с 2 процентни пункта на сегашната здравноосигурителна вноска. Залага се и доплащане от пациента по клинични пътеки.

„Една клинична пътека за годината струва 700 лв. Граничната линия може и да е по-висока. Ще се иска от всеки пациент да доплаща процент от тези 700 лв. Може да е 10 или 15%. Целта е всеки пациент също да упражнява контрол”, каза д-р Борисов.

Вариантът на допълнително задължително здравно застраховане предвижда всеки допълнително да се застрахова на сумата от 12 лева.

По думите на д-р Борисов застрахователите ще упражняват много повече контрол върху изразходваните средства. Предполага се, че като влязат повече средства в здравеопозването, ще се подобри и здравното обслужване.

„Дава се възможност на частни дружества, които няма да раздават средствата си при фиктивни документи или фалшификации. Ще бъдат заложени принципи за намаляване на източването на пари, пресичане на злоупотребите и повишаване на контрола", каза гостът.

За да се осъществи този модел, трябва да има разбирателство между политическите партии, съсловните, профсъюзните и пациентските организации, стоматолозите и фармацевтите - колкото се може повече институции да са съгласни с този модел. Ще се наложи доста от свързаните със здравеопазването закони бъдат променени, каза още гостът.

Независимо от това какъв модел ще се възприеме, той ще може да се прилага най-рано от 2020 година, коментира д-р Стоян Борисов.

За БЛС е притеснително, че в новия модел се предлага да няма Национален рамков договор и цените в здравеопазването да се определят еднолично от здравното министерство.

“Притеснителното е, че очакваме все по-малка роля на Българския лекарски съюз при договарянето на цените в здравеопазването. Не може на изпълнителите на медицинска дейност други да им определят цените и правилата на работа. Това може да доведе до незаинтересованост на персонала, като от това пък ще последва ниско качество”, допълни д-р Стоян Борисов.

Още от разговора вижте във видеото.