Л. Кючуков: Подкрепата на крайнодесни и популистки партии говори за криза в Западния свят

Крайнодесните и популистките партии печелят сериозна подкрепа навсякъде в Западния свят. Това говори за сериозна и дълбока криза в обществата и радикализация за нерешаване на проблемите. Това мнение изрази Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria. Повод за коментара му са изборите в Германия.

Той напомни, че в страната има определен таван предвид исторически и други обстоятелства на подкрепата за такъв тип партии. Дипломатът посочи и друга тенденция, която се е потвърдила в Германия – младежите между 18 и 24 години търсят алтернативи на статуквото и залитат към крайнолявото или крайнодясното.

„Правителство между двете големи партии в Германия би стабилизирало ситуацията и ще даде допълнителен импулс в Европа, след като и в Германия и Франция - двете водещи страни, имат сериозни политически проблеми“, прогнозира дипломатът.

Той отбеляза, че резултатите от изборите в Германия бяха очаквани като подреждане на партиите, но с определи нюанси, що се отнася до процентите. „Християндемократите разчитаха да постигнат резултат над 30%, а AfD увеличи резултата си двойно спрямо последните избори. Ако само пет партии влязат в Бундестага, основният въпрос ще бъде за това каква коалиция ще се сформира. Резултатите дават възможност за голяма коалиция между християндемократите и социалдемократите. Това ще позволи на Мерц да спази обещанието си да не си сътрудничи с AfD“, смята Кючуков.

Според него коментарите на Илон Мъск преди изборите е намеса във вътрешната политика на Германия, което, по думите му, е оказало „двупосочно влияние“. „От една страна, мобилизира електорат срещу AfD, а от друга страна, мобилизира гласоподавателите на крайнодясното“, обясни Любомир Кючуков, но не се ангажира да прогнозира какви ще са отношенията на новото германско правителство с американската администрация.

Международният анализатор очерта тенденцията Европа да бъде елиминирана от преговорите за съдбата на Украйна. „Проблем е, че на Евросъюза му липсва визия за това как трябва да изглежда прекратяването на конфликта. Залагаше се основно на санкциите и доставките на оръжия. Това се оказа не просто неработещо, но и контрапродуктивно за Украйна“, категоричен е Кючуков.

„Според Вашингтон и Москва Брюксел не е глобален играч. Европа предпочиташе да следва политики, а не да ги води. Ключов е въпросът до каква степен Евросъюзът ще успее да запази своето единство. Все повече държави се опитват двустранно да преговарят със САЩ“, посочи той.

Кючуков отбеляза, че предизвикателствата за сигурността на ЕС идва основно от милитаризацията на международните отношения. „Без международни споразумения и договори рискът от конфликт много се увеличава. Наблюдаваме криза на политиката. Когато отсъства желанието за диалог, тогава няма как да се постигне и договореност. Инструментът на дипломацията са преговорите“, заяви Кючуков.

Какво показаха предсрочните избори в Германия? Защо Тръмп нарече украинския президент „диктатор“? Какви са нагласите в украинското общество за преговори? Каква е ролята на Великобритания в отношенията между САЩ и Европа и накъде клонят интересите ѝ? Какви са тенденциите в ЕС – повече интеграция или пълномощия на националните държави? Как се подготвя ЕС за възможните сценарии след разговора на Тръмп и Путин? Ерозира ли понятието международен световен ред!

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.