1700 лв. бруто взимат университетските преподаватели

Средните брутни заплати във висшите училища са над 1700 лв. Това заяви пред БНР министърът на образованието Красимир Вълчев.

Според него във висшите училища доминират рентиерските модели на заплащане. Не доминира политиката да се привличат млади преподаватели. Те са избрали разликата между най-високите и най-ниските заплати да бъде 2,5 пъти, обясни още той.

По думите му мораториумът върху създаването на нови университети и филиали, заложен в промените в Закона за висшето образование, е временна и недобра мярка. Той изрази надежда, че до една година ше бъде изготвена Национална карта на висшето образование, която да направи диференциация между професионалните направления.

Според Вълчев броят на висшите училища не е основният проблем пред системата на висшето образование.

„Проблемът е, че в годините на прехода всички се разраснаха профилно и започнаха да обучават професионални направления, които не са присъщи за техния профил, нямат този капацитет, взимат преподаватели назаем от други висши училища – това, което се опитваме да ограничим. Проблемът е в това, че приемът достигна крайният си предел. Ако преди 30 години се приемаха 30% от завършващите гимназиално образование, през 2016 г. това достигна близо 80%. Сега връщаме назад, но не самоцелно, защото имаме професионални направления, в които имаме недостиг на студенти“, коментира Красимир Вълчев. 

По думите му нерационалното търсене на висше образование – търсене само заради самата диплома, е „избуяло“ в социалните, стопанските и правните науки. Тези професионални направления най-много намаляваме, подчерта той и обясни, че това намаление се прави в зависимост от оценката за качество и реализация на висшите училища.

В професионалните направления, в които имаме недостиг на бъдещо търсене, даваме допълнителни стипендии, по-висок прием и по-високо финансиране, посочи министърът на образованието. Той заяви обаче, че се опитват да променят нагласите.

Просветният министър призна, че системата не реагира достатъчно на промените във външната среда и липсва по-дългосрочният поглед в бъдещето

Едно висше училище трябва да има собствен капацитет, трябва да има стимули да инвестира в собствени преподаватели, да развива собствени школи, категоричен бе още Красимир Вълчев и добави, че противното хвърля съмнение върху качеството на висшето образование.