fallback

Росатом - новото смущаващо дипломатическо оръжие на Русия

Атомната енергетика се превърна за Москва в средство да си осигури икономически и политически връзки с ЕС

08:47 | 18.08.16 г. 23
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Под заглавие: „Новото смущаващо дипломатическо оръжие на Русия" френското икономическо издание Les Echos помества анализ, според който Кремъл се опира на руския атомен гигант Росатом, за да покаже колко е силен. Москва се надява да разгърне влиянието си както в енергийната и икономическата сфера, както и на политическия терен, изтъква авторът Пиер Дакен, консултант по ядрена енергетика и изкопаеми горива.

Според него ядрената енергетика като цяло е в стагнация, особено след аварията в японската АЕЦ Фукушима, но съществува един представител на сектора, който устоява на инертността и година след година затвърждава добрите си резултати - това е руската държавна ядрена компания Росатом. След като износът на основните за Русия суровини като петрола и природния газ отслабнаха в резултат на международните икономически санкции заради конфликта в Украйна, атомната енергетика се превърна за Москва в средство да си осигури икономически и политически връзки с Европейския съюз. 

Росатом е една много политическа държавна компания, ръководена от близкия до Владимир Путин Сергей Кириенко. Днес предприятието развива проекти в 40 страни и има поръчки за 130 милиарда долара до края на годината. Подписани са договори за изграждане на 36 реактора по четирите краища на света, от които 16 вече се изграждат, отбелязва заместник-ръководителят на компанията, оглавяващ международната дейност Кирил Комаров. Шефовете на Росатом не крият амбицията си да затвърдят лидерските позиции на групата на световния ядрено-енергиен пазар и се надяват скоро да засилят присъствието на компанията в Близкия изток, но най-вече в Европа.

Ударната сила на руския гигант обаче безпокои някои европейски страни, които виждат в разрастването на проектите му по света средство в ръцете на Кремъл, благодарение на което да продължи да влияе над Европа и останалия свят не само в икономиката и енергетиката, но най-вече в политическата сфера, се казва в цитираната от БТА публикация.

Проектите на Росатом започват да срещат съпротива в чужбина, като например във Финландия, където на 26 април демонстранти превзеха строителната площадка на АЕЦ Ханхикиви. Точно 30 години след Чернобилската катастрофа, финландците припомниха за опасностите, които би могла да крие такава централа.

За такива рискове предупреждава и Литва, която е пряко засегната от проекта за атомна централа Островец в съседна Беларус, разработен от Росатом. Съоръжението с мощност 1,2 ГВт, само на петдесетина километра от Вилнюс, трябва да бъде пуснато в експлоатация през 2018 година. Но освен близостта с литовската столица, експерти твърдят, че оборудването не отговаря на съвременните норми и никога не е било тествано.

Подобни практики не съответстват на досегашната политика на Росатом да изнася единствено вече пробвани в Русия реактори и доказват, че стремежът към разрастване на всяка цена може в крайна сметка да струва много скъпо. Когато ядреният гигант се хвали с все по-многобройните си проекти по света, Кремъл се опиянява за пореден път от своята мощ. Според автора на публикацията "за Русия въпросът е да прави много и големи неща. Дори с риск да причини зло?"

На 10 юли по време на преместване на 330-тонен корпус на ядрен реактор на Беларуската АЕЦ товарът паднал от височина между 2 и 4 метра. Росатом увери, че инцидентът не е нанесъл никакви щети на оборудването и обвивката на реактора може да се използва, но на 1 август посочи, че е готов да замени оборудването, навеждайки на мисълта, че са възможни по-големи от очакваното поражения, заключава Пиер Дакен от консултантската компания Extia. 

(БТА)

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 02:58 | 14.09.22 г.
fallback