Растящите сметки за електроенергия са проблем в цяла Европа - домакинствата непрекъснато се оплакват от все по-големите разходи по това перо. Парадоксално, но в същото време производителите са под натиска на намаленото потребление и съответно - по-ниската цена на електроенергията на пазара.
Причината за разминаването може да бъде лесно открита, макар да изисква по-внимателен поглед върху различните компоненти на фактурите. Освен чистата цена на електроенергията, в сметките се калкулират все повече допълнителни елементи, които често не говорят много на потребителите - за пренос, за баланс, допълнителни такси и данъци и всички разходи, свързани с европейските политики за сектора.
По данни на организацията Eurelectric между 2008 година и 2014 година делът на допълнителните такси и данъци в сметките за електроенергия се увеличава с 47 на сто. В Дания например, по официални данни на Евростат към втората половина на 2016 година допълнителните такси и данъци са в размер на почти 68% от фактурата за електроенергия.
Нещо повече - в някои страни дори включват такси, които нямат нищо общо с енергийния пазар само защото сметката за електроенергия се плаща стриктно от потребителите и събираемостта е по-добра. Пример за това е Италия - във фактурата за тока е включена и таксата за обществената телевизия.
И макар и лесно като механизъм за събиране на иначе необходимите за обществото средства, това изкривява представите на потребителите и води до допълнителни проблеми за сектора и недоверие.
Данните на Евростат например показват, че цената на електроенергията за домакинствата в България е най-ниската в целия Европейски съюз - 0,094 евро за киловатчас. За сравнение, в Дания домакинствата плащат по 0,308 евро за киловатчас, а средното за ЕС е 0,205 евро. Огромните разлики се дължат на различни фактори - от геополитическата ситуация, националния енергиен микс, понякога дори и от метеорологичните условия.
Не само че цената е най-ниската в България, но и през последните шест месеца на 2016 година електроенергията е поевтиняла с около 2%, тоест около средното за ЕС понижение на цените на тока.
Въпреки това обаче усещането е за непрекъснато увеличение на разходите, които правим за електроенергията. И една от причините всъщност е не толкова в цената, а в доходите - България е и страната с най-ниски доходи в ЕС.
В допълнение липсва и достатъчно информация. Повечето потребители например не могат да намерят отговор защо "изведнъж" трябва да плащат сметката за балансиране на системата или за зелените политики на ЕС.
Всъщност цената за балансиране беше част от крайната цена на електроенергията до лятото на 2014 година, но вече има отделен ред във фактурата. Тези разходи са за балансиране на електроенергийната система, а домакинствата са част от нея и също имат отношение към дисбалансите.
Разходите за балансиране се събират от електроразпределителните дружества, с които потребителите директно общуват, но се превеждат на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), чиято нелека на моменти задача е да управлява електроенергийната система.
Заради факта, че потребителите общуват директно с електроенергийните дружества, има и още една заблуда, която изкривява пазара - усещането е, че платените средства отиват при тях. Ако погледнем цифрите обаче, примерно в Западна България делът за ЧЕЗ във фактурите е 9,32%.
С разходите за зелена енергия се покриват стимулите за производители, използващи възобновяеми източници, както и за внедрилите нови технологии в производството. С допълнителни такси във фактурите в Европа се събират и средствата, нужни за извеждане от експлоатация на ядрени централи, както и за подкрепа на уязвими потребители.
И преди да се разсърдим на Брюксел за зелените амбиции, този сектор се разглежда като двигател на новите технологии, които ще доведат до инвестиции и нови работни места и в крайна сметка ще бъдат стимул за икономически растеж.
Според европейските очаквания потребителите, дори и битовите, ще стават все по-активни участници в процесите и ролята им в сектора - все по-важна. За да бъде преодоляна пасивността в момента обаче е нужна повече информация, а процесът е двустранен и отговорността не е само на институциите.
21:11 | 13.09.22 г.