fallback

Стъпка накриво ли се оказа новият модел за цената за пренос на газ?

Въведеният от 1 октомври метод за тарифите на "Булгартрансгаз" е критикуван от участниците на пазара, макар КЕВР да гарантира, че е справедлив

13:19 | 14.12.17 г.

От 1 октомври 2017 г. се промени начинът за изчисляването на цените за пренос и доставка на природен газ на "Булгартрансгаз". С промяната се въведе европейският регламент, предвиждащ използването на т.нар. "входно-изходен" тарифен модел, отчитащ дисбалансите на потреблението. С новия модел се прави крачка и към либерализацията на газовия пазар.

Два месеца след въвеждането на този модел проблемите около него още не са изчистени, а европейският регламент не се прилага напълно, оплакаха се участници на газовия пазар по време на дискусия, организирана от сп. „Ютилитис“.

Пола Найденова от Българската федерация на индустриалните енергийни потребители (БФИЕК) отбеляза, че газовото дружество трупа надвзети приходи - официално към края на октомври увеличението над одобрените от регулатора приходи е от 24%.

От Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) увериха преди време, че причината е поведението на ползвателите на мрежите, които още не успяват добре да изчислят потреблението си. Данните за ноември показват, че надвзетите приходи продължават, каза Найденова. Членове на БФИЕК плащат с между 8% и 308% повече спрямо таксата за пренос до 1 октомври, която беше в размер на 19,73 лева за 1000 куб. метра природен газ.

Ползвателите на мрежата трудно могат да променят своето поведение и да балансират потреблението, защото липсва информация, категоричен беше Светослав Иванов, изпълнителен директор на "Овергаз Мрежи". Той даде за пример времето, в което моделът беше в тестов период в началото на 2017 година. Активирането на студения резерв например е намалило доставките на газ за дружеството с 97%. Това се случва на 6 януари, но "Овергаз" разбират за дисбаланса, който трупат, едва месец по-късно. За двата месеца с този дисбаланс команията е загубила 2 млн. лева.

От "Булгартрансгаз" обаче бяха категорични, че предоставят достъпна и надеждна информация за индивидуалните профили на потребителите. След 1 октомври корекции се правят само при проблем с измервателните уреди. Петя Иванова от компанията гарантира, че подобен казус след началото на прилагането на новата методика е "изолиран случай". От "Булгартрансгаз" коментираха още, че малко от техните клиенти са искали да участват в тестовете на модела.

Надвзетите приходи на "Булгартрансгаз" се събират в специална сметка и ще бъдат възстановени след края на регулаторния период, тоест през 2021 година. От БФИЕК обаче изказаха съмнения, че играчите ще се запазят същите и не е ясно на кого ще бъдат върнати парите. От "Булгартрансгаз" обясниха, че има възможност за корекция още към 1 октомври 2018 година, тоест при началото на новата газова година, ако надвзетите приходи са повече от 10%.

Пола Найденова коментира още, че мрежата на "Булгартрансгаз" е слабо натоварена (до 30%) и попита какво налага провеждането на търгове за запазване на капацитета на "празна тръба".

Новият модел води до намаляване на разходите за износ на местен добив на газ от България с 22%, а разходите за внос на газ от Гърция се увеличават с 60%, от Румъния - с около 50%, показват данните на БФИЕК. Според изчисленията на Светослав Иванов при стария модел транзитните такси на газ са били с между 4 лева и 6 лева на 1000 куб. метра повече спрямо таксата, която ползваха потребителите на вътрешната мрежа. С новия модел транзитът вече е с 25 лева по-евтин, тоест България спонсорира гръцката и турската икономика, обясни той.

Според него тази неравнопоставеност е заложена още на 17 декември 2006 г., когато, само броени дни преди България да стане член на ЕС, е подписан 30-годишен договор за доставка на природен газ, който е в нарушение на европейските регламенти.

Входно-изходният модел справедливо разпределя тежестите и е стъпка към либерализацията на газовия пазар, защити позицията си регулаторът. Комисарят Александър Йорданов призна, че приходите на "Булгартрангаз" са по-големи, но причината не е нито в тарифата, нито в оператора, а е заради по-високите разходи за заявен капацитет, които правят потребителите. "Булгартрансгаз" е наследил една мрежа, ситуирана и развивана в съвсем различна пазарна ситуация, обясни той.

Неговите изчисления сочат, че с новия модел средно таксата за пренос и достъп е вече около 30 лева за 1000 куб. метра, спрямо 19,73 лева, плащани до 1 октомври 2017 г.

Йорданов отчете и слабата активност при използването на виртуалните точки за търговия с газ при покриване на дисбаланси. Йорданов обясни, че тук има резерв, който може да намали разходите за дисбалансите.

Този модел е въведен ефективно от 1 октомври 2017 г., но се обсъжда и работи по него още от 2013 г., посочи Данаил Диков от "Булгартрансгаз".

Един от компонентите на тарифата е цената за достъп, която се заплаща за разпределение на годишен, тримесечен, месечен и дневен капацитет, а другият е цената за преноса на природния газ, обясни експертът. Разходите за потребителите при този модел зависят силно от профила на потреблението и са по-високи при неравномерно потребление, като например топлофикационните дружества, които имат сезонна дейност, както и крайни снабдители без сериозни промишлени клиенти.

Бившият посланик на България в Русия и енергиен експерт Илиан Василев също посочи, че входно-изходният модел е много добър вариант, но трябва операторът да не се изолира. Според него България изкуствено задържа входа и не се работи за максималното управление на газовите потоци през страната. "Входната точка при Сидирокастро е скъпа, а изходна точка при Негру вода няма", коментира той.

Според него тази позиция води до стратегически загуби, а и не вижда послания, воля и добронамереност за намиране на решение на тези казуси.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 00:18 | 13.09.22 г.
fallback