Тепърва ще бъде уточнено с какъв дял ще може да участва България в проекта за втора ядрена централа у нас на базата на активите, които притежава държавата в момента. Това стана ясно от думите на енергийния министър Теменужка Петкова пред журналисти.
Преди дни вицепремиерът Томислав Дончев коментира, че е възможно страната да има блокираща квота от проекта, което означава поне 34%. Към момента в централата са вложени малко над 3 млрд. лева, а според доклада на Българската академия на науките (БАН) максималната цена би била около 10,5 млрд. евро.
Актуалната оценка на активите, материални и нематериални, на АЕЦ "Белене" ще бъде направена като част от процедурата за избор на стратегически инвеститор, ако правителството получи одобрението на Народното събрание, коментира още Петкова.
"Актуална оценка означава пазарна оценка - ние трябва да видим колко струват тези активи сега", обясни енергийният министър.
В хода на процедурата за избор на стратегически инвеститор ще бъдат водени преговори за минимизиране на разходите, категорична беше тя. Тогава ще бъде дискутирана и идеята за реализацията на АЕЦ "Белене" като балкански проект.
Петкова уточни, че на срещата на върха на лидерите на ЕС и Западните Балкани, провела се на 17 май в София, темата за ядрената централа не е била повдигана. "Идеята е много добра и е напълно възможно да бъде осъществена", коментира още енергийният министър.
Тя уточни още, че процедурата по отделянето на активите и пасивите на АЕЦ "Белене", които са част от Националната енергийна компания (НЕК), е в ход.
Теменужка Петкова участва в Петото издание на минния форум, организиран от Българската минно-геоложка камара. В приветствието си към участниците тя посочи, че минерално-суровинната индустрия е от стратегическа роля за развитието на индустрията.
Тя припомни, че през 2015 година беше актуализирана стратегията за развитието на този сектор до 2030 година, а през 2017 година са направени законодателни промени за подобряването на ситуацията в сектора.
Част от тези промени е криминализирането на незаконния добив, който е в основата на проблемите с околната среда и затова има важно значение, подчерта Петкова.
Енергийният министър отбеляза още, че в глобален мащаб се върви към нисковъглеродна икономика, но преходът трябва да бъде прецизиран от гледна точка на енергийната сигурност на държавите. По тази причина и България ще поиска от Брюксел дерогации от последните екологични норми за големите горивни инсталации, но спазвайки всички изсквания и правила за опазването на околната среда.


Горещините в Европа са причинили над 50 000 смъртни случая през лятото на 2026 г.
Храните в България по-евтини от албанските, по-скъпи от Румъния
Евростат: Еврозоната премина от излишък към голям дефицит през август
Спим с час повече: Тази нощ връщаме часовниците назад
Ето какво ще е времето в изборния ден
Най-голямото пенсионерско селище в света планира заем от 180 млн. долара
Милиони нестандартни работници може да решат глобалния недостиг на мед
Енергийните цени ще ударят Тръмп по-силно, отколкото Байдън на междинните избори
Тръмп се подготвя за ескалация с Иран след изборите в САЩ и Израел
Балансиращите действия на пазара на облигации са напълно нормални
Ето как китайски SUV се движи като рак по магистрала
Защо е толкова трудно да се измисли име за нова кола?
По-тънки от милиметър: Audi разкри тайната на задни светлини на Q9
Bugatti събра три безценни легенди по случая юбилея им
Новите коли поскъпват от ноември - спорът е с колко
Волейболният Левски стартира с победа в шампионата
Николай Василев: Не е неморално, ако някой желае да продава чаши с 5000% надценка
Хлябът в Дания струва три пъти повече, отколкото в България: Къде в Европа храната е най-скъпа?
Изборите в Сърбия: ще задуха ли промяна или "ерата Вучич" ще продължи?
Цените на китайските и европейските е-коли ще се сближат