fallback

Т. Петкова: До 2039 г. България ще си възвърне инвестициите от „Турски поток“

Технологията за изграждането на АЕЦ "Белене" е най-модерната и най-сигурната, посочи енергийният министър във връзка със строежа на атомната електроцентрала

10:29 | 05.03.19 г. 6

Приходите, които ще се реализират от газопровода „Турски поток” за година, са над 397 млн. лв., което означава, че до 2039 г. България ще си възвърне инвестицията в проекта, посочи енергийният министър Теменужка Петкова в ефира на Нова телевизия. 

Българският национален интерес и българската политика в областта на енергетиката са много ясно дефинирани и те са свързани с това да се осигури сигурността на доставките на енергийни ресурси и да се създадат условия за диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ, тъй като това означава енергийна сигурност, конкуренция и конкурентоспособна икономика, сподели още Петкова.

Тя коментира и изграждането на АЕЦ „Белене” и неговата рентабилност към момента.

„Сега е лесно да се говори каква е била стойността на проекта през 2006 г. Тя е 3,997 млрд. евро, но в тях не е включена ескалацията. В рамките на разговорите, които са водени от 2006 до 2008 година, не е финализиран договорът за изграждането на централата и не са определени неговите параметри в това число и параметрите, свързани с финансите”, поясни тя.

По думите ѝ технологията за изграждане на централата е най-съвременната и най-сигурната.

Към настоящия момент страната притежава оборудване, което е платено, площадка, която е лицензирана, както и голяма част от документите, свързани с лицензирането на този проект, така че са налице всички предпоставки да бъде направен опит този проект да бъде реализиран на пазарен принцип, подчерта Петкова.

„Тази площадка е изградена за ядрена централа. Тя притежава цялата необходима инфраструктура”, обясни тя и добави, че според последния доклад на БАН площадката е с най-ниския риск от земетресения в цялата страна.

„Ситуацията днес е много по-различна от тази, която беше през 2012 г., когато беше взето решение за спиране на проекта. Тогава имаше финансово-икономическа криза, която не даде възможност за намиране на най-добрия финансов модел за реализация на проекта”, каза още тя.

До броени дни България ще обнародва поканата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене". Петкова подчерта, че към настоящия момент съществува сериозен инвеститорски интерес към реализацията на проекта. Този интерес идва от китайската компания CNNC, която е най-голямата държавна ядрена корпорация в Китай. Заявен е интерес и от страна на „Фрамaтом”, от страна на Корейската хидроатомна корпорация, General Electric и „Росатом”.

„Всички тези заявки, които се правят в момента, говорят за това, че към този проект, при тези условия, които сме обявили, е налице такъв интерес”, обясни тя.

Енергийният министър уточни, че липсващата инфраструктура по трасето за „Турски поток” е 484 км и ще бъде изградена от компресорна станция „Провадия” до българо-сръбската граница.

Петкова посочи, че и България, и „Газпром” са извлекли своите поуки, свързани с реализацията на проекта „Южен поток”.

„Това, което направихме във връзка с реализацията на "Турски поток" за разширение на газопреносната инфраструктура на територията на България от българо-турската граница до българо-сръбската граница е изцяло в съответствие с европейските правила. ЕК е убедена в това, че България работи за диверсификация именно чрез изграждането на липсващата инфраструктура и на тези междусистемни връзки, които трябва да изградим със съседните страни", посочи министърът.

В същото време председателят на Българската газова асоциация Пламен Павлов заяви в ефира на Bloomberg TV Bulgaria, че рано или късно планираните газови трасета ще бъдат изградени на територията на България и Гърция, като големият брой на транзитните коридори ще осигури стабилна диверсификация и по-голяма сигурност за България.

Според него съдбата на руските газопроводи в Европа зависи единствено от решенията на ЕК.

По думите на Павлов двата проекта („Северен поток“ 2 и „Турски поток“) могат да се случат паралелно и са необходими за Европа. Инвестициите трябва да бъдат гарантирани и искането на Медведев ЕК да даде гаранции за „Турски поток“ е основателно.

"Българските официални лица засега споделят оскъдна информация за възможностите и рисковете от продължението на „Турски поток“ през България. Знае се, че индикативната стойност на газопровода е около 2,8 млрд. лв", подчерта Павлов.

Той коментира изказването на министър-председателя Бойко Борисов, че България на практика не иска нови количества газ, а просто търси възможност да си „напълни тръбите“, когато количеството газ към Турция към действащия газопровод спре.

„Това, което каза премиерът Борисов, е свързано със стремежа и желанието на българската страна да компенсира изключването на транзита, който сега идва от Украйна и ние доставяме в Турция. Нормално е, когато този обем отпадне при стартирането на проекта „Турски поток“, премиерът да е притеснен и да търси решение това да бъде възстановено", коментира ситуацията Павлов.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 02:25 | 14.09.22 г.
fallback