Експерти: Политизирането на енергийните проекти трябва да се намали

Политизирането на проектите в областта на енергетиката е крайно време да се намали, заявиха енергийни експерти от България, Турция, Сърбия и Русия по време на дискусия в София за развитието на газовите проекти на Балканите. 

В международна Кръгла маса на енергийните експерти с медийното домакинство на БТА и ТАСС, се включиха Димитър Щерев, старши експерт в Булгартрансгаз, бившият енергиен министър на България Румен Овчаров, председателят на турския Институт за енергийни пазари и политики (EPPEN) Волкан Йоздемир и др.

Димитър Щерев изрази личното си мнение като експерт, че България трябва не само да си възвърне, но и да увеличи своята транзитна сила, добавяйки към нея още потенциал.

„Трябва да се прецени кое надделява - политиката или рентабилността“, коментира той.

Щерев определи строящия се газопровод „Турски поток“ като „важен за България и за българската икономика“.

Според него България ще си върне транзита чрез този газопровод и припомни, че от 1 януари 2020 г. точката на подаване на газ към страната ни се изменя и тя ще започне да преминава от Турция през България и после през сръбска територия.

„Минаха успешно всички тръжни процедури за изграждането на новия участък от 484 км с две компресорни станции на територията ни. Успешно бе избран и негов изпълнител“, припомни Щерев.

Той уточни, че до момента в България няма потвърждение за открития на находища със извлекаеми запаси на газ и петрол.

„Чирен е единственото газохранилище в България, чиято роля е да балансира неравномерността в потреблението през годината - има и завършен технологичен проект за разширение на Чирен“, посочи Щерев.

Бившият министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров коментира, че, ако бъде спрян транзитът през Украйна и ако междувременно България не е изградила връзка с втората тръба на „Турски поток“, „можем да се окажем в изключително тежка ситуация в края на годината или в началото на следващата“.

„Би трябвало да мислим в малко по-широк, регионален план, защото интересите тук са тясно преплетени и свързани - няма как решенията да са изгодни само за една държава, трябва да се търси взаимният интерес за всички“, коментира Овчаров.

Според него първото, което България трябва да направи, е да формулира дългосрочната си енергийна политика, а не всяко правителство да започва отначало.

Той отбеляза и необходимостта от връщане на професионализма и квалификацията при взимането на решения, а не просто да има чисто политиканстване.

„Трябва да има деидеологизация на енергетиката, да бъде тя освободена от постоянното повтаряне на различни мантри“, коментира Овчаров.

Той добави още, че, ако „продължим да произвеждаме електроенергия от въглища, до 2050 г. ще трябва да платим милиарди само за квоти за въглеродни емисии“.

Природният газ изхвърля значително по-малко емисии, тъй че в чисто икономически план икономията от преминаване на природен газ се изчислява с милиарди годишно, отбеляза Овчаров.

 Волкан Йоздемир отбеляза от своя страна, че проектът „Турски поток“ е необходим не само за Турция, но и за България и Сърбия, а също и за Унгария.

Турция си партнира сериозно с Русия, за да може да осъществи проекта „Турски поток“ с мисъл за енергийната сигурност на Балканите и в Югоизточна Европа, посочи Йоздемир и допълни, че енергийната сигурност е много скъпа услуга.

„Разнообразяването на доставките е важно, диверсификацията на маршрутите на доставки – също, тъй че Турски поток ще донесе в това отношение чудесни възможности за целия регион“, смята експертът.