fallback

Ще успеят ли малките централи да заместят големи енергийни ресурси?

Енергетиката ще тежи на българската металургия в прехода към нисковъглеродна икономика, прогнозира инж. Веселин Тодоров от Българска соларна асоциация

16:29 | 07.06.21 г. 1

Трябва да разчитаме на малките централи да заместят големи енергийни ресурси. Европейската тенденция показва, че децентрализацията на енергийната инфраструктура е добър механизъм за компенсиране на големите мощности. Това заяви в ефира на Bloomberg TV Bulgaria инж. Веселин Тодоров, член на Българска соларна асоциация.

Той напомни, че преди дни се състоя обществено обсъждане за преференциалните цени на електроенергията, която е произведена от ВЕИ-та с инсталирана мощност, по-малка от 500 kW. „На нея станахме свидетели на режисирано обсъждане. Соларната асоциация заяви, че заложената цена в момента от 160 лева за мегават за централи до 30 kW е абсурдна“, каза инженер Тодоров.

Той обясни, че в доклада за проекторешение е взета стойност от Института „Франкофер" от 2019 г., която не кореспондира с настоящите поскъпвания в материалите за изграждането на една малка централа.

Веселин Тодоров коментира и темата за фотоволтаичните панели, които от юни до декември миналата година бяха със стабилни цени.

„От декември насам цените на суровините скочиха драстично. Металът скочи с близо 120% към днешна дата, а медта – с 25–30%", напомни инженерът. „Всичко това е породено от пандемията и влиянието на COVID върху икономиката“, посочи той.

Според представителя на Българската соларна асоциация една малка централа има 10-20% оскъпяване от януари до този момент.

„Средните цени, които за 2020 г. бяха около 32 хил. лева, сега варират до 45 хил. лева. В този случай говорим за китайско оборудване, тъй като България не е производител на фотоволтаични модули или инвентори. Основно внасяме от Китай, но има и други производители като Германия и Турция, които са конкуренти на пазара“, уточни експертът.

Той коментира и проблемите, свързани с нивото на инвестиционните разходи и с ниската норма на възвращаемост.

„У нас са заложени 7% възвращаемост, което кара чуждите инвеститори да си мислят, че ние нямаме желание да поемаме ангажименти към европейските ни партньори или имаме много фотоволтаици в енергийната ни структура“, обясни Веселин Тодоров.

Той е на мнение, че енергетиката „ще тежи на българската металургия в прехода към нисковъглеродна икономика“.

„Трябва да се има предвид, че назрява друг голям проблем – изваждането на нашите централи, които работят на въглища. Това ще доведе до срив на енергийната ни система или до закупуване на външна електроенергия“, прогнозира експертът от Българска соларна асоциация.

Какво решение ще вземе КЕВР в края на юни? Може ли да инвестира обикновеният българин в соларни панели?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт" може да видите тук.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 09:34 | 14.09.22 г.
fallback