Преглед на печата за 28 април

Влаковете между Солун и София тръгват отново през май

В. Капитал Daily

Гръцката железопътна компания Trainose възстановява линията Солун – София след 3-годишно прекъсване, става ясно от страницата на превозвача. Влаковете между двата града тръгват отново на 10 май, като цената в едната посока е 17.80 евро (34.76 лв.). При резервация до 15 дни преди пътуване цената на двупосочния билет е 25 евро. Клиентите на гръцката железница ползват отстъпки при онлайн закупуване на билети, ранна резервация и чрез специални карти за отстъпка.

Споразумението с Турция за превозите ще се забави

В. Капитал Daily

Краят на април беше срокът за подписването на новата транспортна спогодба между Турция и България. Вече в края на месеца е известно само, че сроковете няма да бъдат спазени. По-големият проблем обаче е, че няма никакви гаранции дали България ще успее да постигне основните си цели, за които седна на масата на преговорите и които нееднократно са ставали причина за блокади на границата. 

"Подписването на споразумението за изглаждане на въпроса за разрешителните за товарни превози с Турция ще се забави." Това заяви пред журналисти министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов. Причината е, че основните спорни въпроси между двете страни все така остават. 

Хазартните игри получили щедър подарък от хазната

В. Сега

Щедър подарък от хазната е получил част от хазартния бизнес у нас. Организаторите на лотарийни игри и игри от типа бинго и кено се оказаха освободени изцяло от такси за организиране на хазартна дейност.
Вече четвърти месец този бизнес работи, без да внася нищо извън обичайния за всички корпоративен данък в държавния бюджет. Данъчната амнистия се оказа възможна заради законодателен "пропуск", а щетите могат да възлизат на милиони. Това става ясно от внесен от депутата от БСП Георги Кадиев законопроект за промени в Закона за хазарта. Въпреки спешния му характер регистрираният в деловодството на НС на 12 март законопроект още не е минал дори на първо гласуване в ресорната бюджетна комисия.

Фирмите от Северозапада ще кандидатстват с предимство за пари от ЕС

В. Сега

Фирми от най-бедния регион в Европа и у нас - Северозападна България, да кандидатстват приоритетно за пари от новата програма "Иновации и конкурентоспособност", обсъждат в Министерството на икономиката. Идеята е част от мерките за насърчаване на бизнеса в региона, записани в документ с помпозното заглавие "Интегрирана стратегия за прилагане на интегрирани териториални инвестиции в Северозападния район 2014 - 2020 г." Той бе публикуван за обсъждане в края на миналата седмица.

"Ако фирмите защитят тезите си и проектите, по които ще работят, то ние можем да им дадем повече точки при крайната оценка. Общините също могат да помислят как да ги насърчат, но самите те не могат да кандидатстват по програмата за иновации, защото тя е само за бизнеса", обясни за "Сега" зам. икономическият министър Юнал Тасим. По неговите думи краен вариант все още няма, но фирмите и организациите могат да споделят предложенията си с министерството.

Изнасяме лекарства за Русия за 334 млн. лв.

В. Стандарт

Лекарства за 334,5 млн. лв. е изнесла България за руския пазар през миналата 2013 г. Това сочат данни, изготвени специално за "Стандарт" от отдел "Статистика на външната търговия" към дирекция "Макроикономическа статистика" в Националния статистически институт. За да отговорим на въпроса доколко родната икономика е зависима от Русия, потърсихме данни за вноса и износа ни за многомилионната страна. Родният износ на лекарствени вещества и продукти заема дял от 29,8% от износа на страната ни към Русия, който възлиза на общо 1,121 млрд. лв. за 2013 г.

Три стълба за БГ зеленчуците

В. Стандарт

Три финансови стълба ще подкрепят производителите на зеленчуци през следващия програмен период. Той започна да тече от тази година, но реално новите правила ще се прилагат от 2015 до 2020 г. Едната опора за зеленчуците ще са държавните помощи, другата - Програмата за развитие на селските райони, а третата - възможностите за подпомагане чрез директните плащания. Земеделците могат да се възползват и от трите стълба на финансиране, а най-големи помощи могат да вземат стопаните, които са до 40-годишна възраст и решат да се занимават с био земеделие.