fallback

Преглед на печата за 24 октомври

08:15 | 25.10.18 г.

Българите са най-недоверчиви към ваксините в ЕС в. Сега

България е страната с най-голямо недоверие към смисъла от ваксинирането и е на предпоследно място в доверието към сигурността на ваксините. Това показва най-новото и най-голямо досега проучване на отношението към ваксините и ваксинирането в ЕС, разпространено от Европейската комисия преди днешния Световен ден за борба с детския паралич (полиомиелит).

В него се посочва, че едва две трети от българите смятат, че ваксините са безопасни, а 72.7% - че са ефективни, пише "Дневник". Това поставя страната на последно и предпоследно място сред страните от съюза. В останалите 6 въпроса, зададени на десетки хиляди европейци през тази година, България заема между 24-о и 26-о място.

Категорична убеденост, че ваксините са сигурни, са изразили 27.6% от българите, а други 38.7% казват, че по-скоро са склонни да се съгласят с подобно твърдение. Но общо 13% не го приемат, а други почти 14% нямат мнение или не са отговорили на въпроса. Иначе казано, при анкетирани 1200 души в България, недоверчивите са сред тях са 240, а без мнение са още 164.

10 върховни съдии влизат в битката за Конституционния съд в. Сега

Десет върховни съдии са кандидати за конституционни съдии. Петима от тях са от Върховния касационен съд и петима от Върховния административен съд, съобщи lex.bg. Общото събрание на двете съдилища тази година избира двама представители, които да попълнят освобождаващите се места в Конституционния съд. Според негласна уговорка, действала досега, единият трябва да е от  ВКС, а другият от ВАС.

Номинирани са заместник-председателят на ВКС Павлина Панова и колегата й от Наказателната колегия Николай Дърмонски, както и съдиите от Гражданската колегия Симеон Чаначев и Емануела Балевска. Номинирана е и шефката на Търговската колегия на съда Дария Проданова.  От ВАС пък номинациите са за зам.-председателя на съда Надежда Джелепова, както и съдиите Жанета Петрова, Галина Солакова, Маруся Димитрова и Марина Михайлова.

Бившият управител на НЗОК: Фондът за лечение на деца не се закрива – мести се в. Стандарт

В края на миналата седмица стана ясно, че Фондът за лечение на деца и Комисията за лечение в чужбина се закриват, а дейността ще бъде прехвърлена на Здравната каса.

Въпреки че реформи се готвят в почти целия сектор, тази се превърна в една от най-обсъжданите.

„Единственото сигурно е, че фондът се закрива. Оттам нататък как точно ще работи Здравната каса и какъв ще бъде редът, по който ще подпомага деца, е абсолютно неясен, защото следва да бъде изготвена наредба, а тя не е готова", коментира в „Тази сутрин" по bTV Красимира Величкова от Българския дарителски форум.

По думите ѝ досега Фондът за лечение на деца е бил финансиран от бюджета, от дарения, от глоби, налагани от Агенцията за закрила на детето, както и от депозитите, които партиите дават на Централната избирателна комисия по време на избори.

Преходът къмнисковъглеродни източници неможе да се осъществи без въглищните ТЕЦ в. Труд

С наближаването на срока, в който ще e ясно кои въглищни ТЕЦ в България ще получат дерогация, толкова повече темата за въглищните ни централи става по-актуална. Преди дни Институтът за енергиен мениджмънт публикува изследване на Европейската комисия за възможностите и предизвикателствата пред въглищните региони на ЕС. Анализът предоставя информация за състоянието на въглищния сектор, броят на работещите както в него, така й в свързаните с този бранш компании, прогнозира какви ще са ефектите от затварянето на мини и въглищни централи върху икономиката на съответната държава, предлага нови възможности за развитие на тези райони в сферата на енергетиката. Исторически погледнато, въглищата са едни от основните горива на европейската икономика. Днес те представляват 16% от брутното вътрешно потребление на енергия и 24% от енергийния микс в ЕС. В същото време 6 държави членки все още разчитат на въглища, за да покрият поне 20% от енергийното си потребление, сред тях е и България. У нас делът на въглищните ТЕЦ е около 45%.

Тръгна черният пазар на тютюн от новата реколта, полицията прави хайки в. Труд

Хайки за лов на нелегални търговци на тютюн и цигари без бандерол са започнали в цялата страна, научи „Труд”. Акциите на МВР и агенция „Митници” са в навечерието на изкупуването на новата реколта. То започва през ноември, но вече на черно се пласира част от стоката, въпреки че още не е с добри качества, казаха експерти.

Полицаи откриха 270 килограма рязан тютюн в бидони за зеле, закопани в двора на имот в град Долна Оряховица. Преди 3 дни от спецпрокуратурата разказаха, че в Симеоновград са намерили над 1500 златни и сребърни антики, закопани в пластмасови съдове. Явно търговците на нелегална стока са копирали метода от иманярите, коментираха запознати пред „Труд”. Приблизителната стойност на откритата стока е 10 000 лв. и е задържан собственикът на имота Йордан С. от Долна Оряховица. Официално той се занимавал с овощарство – имал ябълкова градина, но напоследък започнал да снабдява пушачите с евтин тютюн и мълвата за това стигнала до полицията.

България няма да взема нов външен дълг до 2022 г. в. 24 часа

Високото ниво на фискалния резерв и стабилността на икономиката и финансовата система позволяват България да не взема нов външен дълг до 2022 г. Това е записано в стратегия за управление на дълга в следващите три години, обявена за обществено обсъждане. Планът на финансовия министър Владислав Горанов е за периода 2019–2021 г. дълговото финансиране на бюджета да се набира от вътрешния пазар чрез емитиране на ценни книжа на стойност до 1 млрд. лв. годишно.

Градините “Кристал” и край парламента готови до края на ноември, “Графа” ремонтиран 73% в. 24 часа

Ремонтът на градините “Кристал” и “Св. Климент Охридски” ще бъдат готови до края на ноември. Изпълнението на ремонтните дейности по ул. “Граф Игнатиев” е 73%. Това заявиха представители на изпълнителите на ремонтите на двете зони в центъра на София, на надзорната фирма и проектанта пред архитектурната комисия към СОС. След наложената от общината 100 000 лв. глоба на фирмата, която упражнява надзора в двете зони, са удвоени служителите на обектите. Единствените жълти павета, които ще се демонтират, са от градината около парламента, увери арх. Радомира Методиева от А. Д. А.

Отпускат евтини кредити за саниране на студентските общежития в. Монитор

Сливен и останалите области от Южна България имат достъп до 220 млн. лв. под формата на нисколихвено кредитиране за проекти за развитие и популяризиране на туризма, обновяване на обекти, част от националното и световно културно-историческото наследство, обновяване и развитие на спортната инфраструктура и проекти за енергийна ефективност на студентски общежития и еднофамилни жилищни сгради. Това съобщи в Сливен заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова, която откри информационен ден за популяризиране на инвестициите в туризма и градската среда, предоставяни чрез финансови инструменти по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 09:12 | 27.08.22 г.
fallback