Намалява делът на разходите за храна в бюджета на домакинствата

Около два пъти са нараснали и доходите, и разходите на домакинствата през последните 10-12 години, намалява делът на разходите за храна в домакинските бюджети, увеличават се разходите за здравеопазване. Това са част от резултатите от обявено днес изследване на Националния статистически институт (НСИ).

Само за периода 1999-2007 г. общият доход в номинално изражение средно на лице от домакинство нараства от 1502 на 3105 лв. годишно, или приблизително два пъти. Реалните доходи на домакинствата също нарастват през разглеждания период – с 24,3%. Освен това за пръв път през 2007 г. те достигат и с 2,0% са над равнището на 1995 година. През годините на новото хилядолетие най-висок е ръстът на реалните доходи през 2007 спрямо 2001 г. - с 39,2%. Спрямо 2006 г. те са по-високи със 7,7%.

По отношение на източниците на общия доход средно на лице от домакинство доходите от заплати в номинално изражение през последните 9 години в голяма степен следват измененията в общия доход на домакинствата. През 2007 г. доходът от работна заплата е 1482 лв. средно на лице и нараства спрямо 1999 г. над два пъти. Относителният дял на работната заплата в общия доход е най-висок и в началото на разглеждания период е 41,9%, а в края – 47,7%. Тази тенденция на растеж е повлияна и от измененията на пазара на труда, където постепенно нараства броят на заетите. Това може да се обясни в известна степен и с повишаване на възрастта за пенсиониране.

В реално изражение доходите на домакинствата от работна заплата също нарастват. За пръв път през 2005 г. реалният ръст на дохода от работна заплата е над равнището на 1995 година. Тази тенденция продължава и през 2007 г., когато този ръст е с 28,2% по-висок спрямо 1995 година. За разглеждания период 1999-2007 г. този източник на доходи в реално изражение нараства с 41,7%. Спрямо 2006 г. реалният размер на дохода от работна заплата нараства с 11,9%.

През 2007 г. размерът на изплатените социални трансфери (обезщетения, пенсии, помощи и семейни добавки) нараства в номинално изражение спрямо 1999 г. над два и половина пъти, а относителният им дял в общия доход нараства с 1,2 процентни пункта. Спрямо 1995 г. техният дял се увеличава от 17,2 на 25,7%.

В тази позиция от доходите на домакинствата доминират пенсиите. През 1999 г. доходът от пенсии е 266 лв. и нараства в номинално изражение на 685 лв. средно на лице през 2007 г., или над два пъти. В реално изражение доходите от пенсии отдавна надминават равнището на 1995 г. (още след 1999 г.). През 2007 спрямо 1999 г. този ръст е съществен – с 54,8%. За последните две години на разглеждания период реалният ръст на дохода от пенсии е 5,0%. Основната причина за увеличаването на пенсиите се дължи на нарастващия през годините дял на пенсионери от цялото население. За много домакинства в страната те стават и съществен източник на доходи. Тази тенденция дава отражение в реалното изражение на доходите от пенсии. Данните показват, че пенсиите реално нарастват през разглеждания период от време, което се дължи основно на ниските бази на растеж.

Налице е известно намаление на относителния дял на доходите от домашното стопанство през 2007 в сравнение с 1999 г. - от 17,7 на 8,0%. В реално измерение доходите от домашно стопанство намаляват през 2007 г. спрямо 1999 г. с 43,7%.

Разходите през разглеждания период следват тенденцията на динамичните промени в доходите. Общият разход на домакинствата през 2007 г. в номинално изражение е 2,2 пъти по-голям в сравнение с 1999 г. и с 20,2% спрямо 2006 година.

Относителният дял на потребителския разход от общите разходи на домакинствата няма съществени изменения за разглеждания период от време (85–86%). В зависимост от икономическата ситуация домакинствата разпределят своите разходи по приоритети, като ясно могат да се очертаят два периода: първият от 1995 до 1998 г. - на икономическа криза, и вторият след 1999 г. - на съживяване на икономиката и развитие на пазарни отношения.

През първия етап потреблението на домакинствата в страната е силно ограничено по отношение на всички пера от техния бюджет. При тази ситуация през първия период относителният дял на разходите за храна неотклонно се приближава до 50% - границата, която от икономическа гледна точка може да се счита за критична, като през кризисната 1997 г. надвишава тази граница и достига до 54,3%.

От 1999 г. започва процес на постепенно понижаване на относителния дял на разходите за храна от общия разход, който достига най-ниската си стойност през 2007 г. - 37,5%. След 2001 г. е налице положителна тенденция към понижение на дела на разходите за храна в потребителските разходи на домакинствата.

През анализирания период сравнително висок е делът на разходите за жилища, вода, електроенергия и горива. През 2007 г. се наблюдава известно слабо намаление спрямо предходните години (12,5%).

Увеличава се делът на разходите за здравеопазване (от 2,9% през 1999 г. на 4,7% през 2007 г.). Подобна тенденция се забелязва и по-отношение на разходите за съобщения. Делът на разходите за транспорт очертават слаба тенденция на колебание през разглеждания период, но все пак през 2007 г. е налице съществено нарастване до 6,7%.

Относителният дял на разходите за жилищно обзавеждане за периода е в границите на 3-4%. Делът на разходите за свободно време, култура и образование е в границите от 3 до 4%, а на разходите за алкохолни напитки и тютюневи изделия - от 4 до 5%. Делът на разходите за облекло и обувки намалява за периода – от 5,2% през 1999 на 3,5% през 2007 година.