Работодатели и синдикати не могат да се споразумеят за ръста на заплатите

Работодатели и синдикати не успяха да постигнат съгласие относно основни принципи във връзка с определянето на препоръчителен индекс за увеличение на работните заплати в частния сектор през 2008 г.

Така участниците във втория кръг на преговорите за увеличението на заплатите отново не коментираха конкретни числа, съобщиха от Българската стопанска камара (БСК).

Синдикатите продължават да не приемат предложението на работодателските организации за диференциран индекс за увеличение на работните заплати (т.е. нискодоходните групи да получат по-високо увеличение, за разлика от високодоходните), се изтъква в съобщението на БСК като причина за недостигането на съгласие.

Като друг фактор се посочва това, че синдикатите продължават да настояват и четирите компонента, участващи във формулата за определяне на нарастването на работните заплати, да са на база отчетни данни (т.е. за изтеклата година), а не на база прогнозни данни (т.е. за текущата година). Работодателите настояват два от компонентите – стопанска конюнктура и данъчно-осигурителна тежест, да се изчисляват на база данни за текущата година.

От своя страна работодателите не приемат предложението на синдикатите при изчисляването на конкурентоспособността на икономиката да бъде изключено селското стопанство. Аргументите на синдикатите са, че в селското стопанство е нисък процентът на наетите лица (повечето са самонаети), а аргументът на работодателите е, че все още аграрният сектор формира сериозен процент от БВП на страната.

Преговорите ще продължат след празничните дни.

Четирите компонента, участващи във формулата за изчисление на препоръчителния индекс за увеличение на работните заплати, са инфлацията, производителността на труда, стопанската конюнктура и промените в данъчно-осигурителната тежест.

Аргументите на работодателите за диференцирания подход са рязкото увеличение и очакванията за ново увеличение през 2008 г. и следващите години на цените на енергията, в т.ч. течните горива, газта и електричеството и базовите суровини и материали, както и въвеждането на плоския данък за облагане доходите на физическите лица.