От днес Държавен вестник безплатнo в интернет

От днес пълното съдържание на Държавен вестник е достъпно на страницата му в интернет, решението за което беше взето от Народното събрание в началото на годината. Официалният и неофициален раздели се публикуват в интернет в деня, в който се издава печатното издание, при пълно съответствие с него.

„До този момент България беше единствената страна в Европа (без Литва), в която народните избраници и правителството не просто не публикуваха „Държавен вестник“ в електронен вид, но и караха избирателите да плащат два пъти: веднъж заплата на избраниците и втори път, за да разберат какво са им измислили като задължение чрез политиката и нормативните актове, които я прокарват“, заявяват от Института за пазарна икономика.

В някои от страните е направена дори крачка напред – копия на хартия не се печатат изобщо (Австрия) или в много ограничен брой (Белгия – 5 бр., Естония – печата се само по поръчка на абонати; средно около 150 от всеки брой.) В други в момента текат промени в съответните закони, които ще наложат електронния вариант. У нас печатното издание продължава и нищо чудно разходите на данъкоплатците да не намалеят съществено, коментират от института.

Все пак се очаква мярката да спести много средства на българските фирми и граждани - освен за абонамент, и за поддържане на архив с броеве на Държавен вестник. При намаляване на тиража на печатното издание ще бъдат спестени и много разходи на Народното събрание за хартия, тъй като Държавен вестник е един от най-обемните вестници на българския книжен пазар.

Чрез интернет се премахват и опашките за публикуване в неофициалния раздел на Държавен вестник поради гъвкавия формат на нехартиения носител. Може да бъдат намалени и таксите за самото публикуване поради намалените разходи за Държавен вестник.

Според Института за пазарна икономика от това, че „Държавен вестник” е в „портативен документен формат” (PDF), а законите и другите нормативни актове ги няма в интернет, следва, че искащите да ги познават избиратели ще трябва: а) или да купуват печатното издание, б) или да се абонират за електронно, но сумиращо измененията в едно действащо законодателство, в) или дефрагментират (като се сдобият със съответната програма) вече закупените електронни формати и да добавят новото и изменено съдържание към онова, с което вече разполагат.

Търсенето на текстове е нарочно сложно, според ИПИ, „то е толкова сложно само в някои диктатури на бившия Съветски съюз; инсталираните на страницата на „Държавен вестник” машини за търсене са допотопни и нарочно търсенето е предвидено да бъде успешно само за онези, които вече знаят какво търсят“.

Затова според института е необходима и по-нататъшна реформа.