Около 1,6 млрд. евро ще получаваме от продажба на квоти емисии до 2020

Според оценка на ЕК през 2020 г., когато се предвижда всички квоти за търговия с парникови емисии да се разпределят чрез търг, България ще може да продаде малко повече от 42 милиона квоти и само за 2020 г. в бюджета ще постъпят около 1,6 млрд. евро от продажбата, съобщи Калин Илиев, експерт в Министерството на околната среда и водите, на заседание на Съвета по европейски въпроси.

Представители на бизнеса и на екологични неправителствени организации се запознаха с доклади на министерствата на околната среда и водите и на икономиката и енергетиката за българските позиции по законодателния пакет на Европейската комисия „Климат, енергетика“.

Според предложенията на ЕК от 2013 г. квотите, които ще се предоставят в сектор „Енергетика“, няма да се разпределят на операторите на инсталации безплатно, а чрез търг. За останалите сектори търгът трябва да се въведе поетапно от 2013 г. до 2020 г.

Предвижда се част от правата за търгуване да се преразпределят от държави-членки с по-висок от средния за ЕС БВП към страни с по-нисък от средния за съюза БВП. 90 на сто от общото количество квоти за търгуване ще се разпределят между страните според техния относителен дял от общите емисии през 2005 г., а останалите десет ще се преразпределят в полза на определен брой държави, посочени в приложение към евродирективата. Така България ще може да продаде на търг повече квоти от дела, емитиран от инсталациите й през възприетата като референтна 2005 г.

С предвидената възможност за преразпределение на част от правата на търг ще се увеличи делът, който страните-членки на ЕС ще могат да продадат на търг и да получат средства, които впоследствие да бъдат инвестирани в проекти за енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници и социални дейности.

ЕК предлага разпределението на квотите вредни емисии за енергетиката да става изцяло чрез търг. България заедно с още няколко държави се обяви за поетапно въвеждане на търга от 2013 г. в енергетиката и в останалите сектори на икономиката, защото това би се отразило върху цените на електроенергията, посочи Илиев, цитиран от БТА.

По така наречено унгарско предложение, свързано с определянето на базовата година, спрямо която се фиксират ангажиментите на държавите от ЕС за намаляване на вредните емисии, експертът посочи, че това са преговори в рамките на Съвета на ЕС. Там решенията се вземат с квалифицирано мнозинство и групата от държави, сред които е и България, на този етап няма така нареченото блокиращо малцинство.

Това означава, че в съвета предложението на комисията базовата година да е 2005-а би могло да бъде прието с гласовете на останалите страни-членки въпреки противопоставянето на България и на някои други държави, смята експертът.