КРИБ: Случаи като „Арома” повишават политическия риск на България

Случаи, като този със запорирането на акциите на Арома, водят до повишаване на политическия риск в България, вместо до понижаването му след присъединяването към ЕС, заяви Иво Прокопиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), по време на кръгла маса, организирана от конфедерацията.

В кръглата маса, която бе посветена на случая със запорираните акции на „Арома”, взеха участие представители на Комисията за финансов надзор, Централен депозитар, Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП), Камарата на частните съдия-изпълнители, юристи, акционери и др.

В края на юли акциите на Арома бяха запорирани в изпълнение на разпорежданията на частния съдия изпълнител Мариян Петков, след наложена обезпечителна мярка на Софийски градски съд за забрана върху упражняване на правата върху акциите на др. Към момента търговията с акциите на компанията е спряна до изясняване на случая.

„Проблемът, макар и да изглежда технически, е много фундаментален, защото засяга правото на собственост”, каза още Прокопиев.

„Има много случаи с обезпечения на бъдещи искове, при които в съда бяха допуснати фундаментални грешки. Те поставиха големи компании в много тежко положение. Обезпечителният процес е допустим от закона способ за обезпечаване на изпълнение на съдебно решение, но правилата трябва да се прилагат много точно от съда”, заяви Кина Чутуркова от адвокатско дружество Боянов и Ко.

„Случват се обезпечения, при които молителят може да предяви иск без въобще да има определен срок за това. За съжаление законодателят не допусна гаранция да се изисква от съда при всички случаи, т.е. оставена бе възможност на съда да прецени дали да изисква такава гаранция. Други уловки в молбите за искове на обезпечения, са случаите, в които се иска обезпечение на бъдещ иск на първа инстанция, реалният съд отказва, обжалва се определението, стига до втора инстанция, където ответникът не се уведомява и няма право на обжалване”, поясни Чутуркова.

„Надявам се случаят с Арома да не е такъв. Софийският апелативен съд вероятно ще може да се произнесе срещу допуснатото обезпечение”, добави Чутуркова.

По думите на Георги Дичев, председател Камарата на частните съдия изпълнители, съдебният изпълнител е длъжен да изпълни съдебната заповед, защото в противен случай носи както административна, така и наказателен а отговорност.

„Камарата подкрепя КРИБ по отношение на обезпечителните мерки, засягащи цялата бизнес среда. Възразяваме обаче срещу обвиненията към съдебните изпълнители, че са изпълнили даден съдебен акт. Тези случаи на обезпечителни заповеди не са приятни за изпълнителите, тъй като ответникът не знае за обезпечението и те се явяват „лошите вестоносци”. В някои случаи обезпеченията на бъдещи искове представляват злоупотреби с процесуални права, т.е. начин да се принуди ответникът да преговаря”, заяви още Дичев.

„Освен конкретния случай с Арома, опасното в подобни практики е, че са силно негативен сигнал към българската инвестиционна общност, към международните инвеститори и като цяло подкопават доверието, което трябва де съществува към нормалното функциониране на финансовата система на страната”, е мнението на Димана Ранкова, заместник-председател на Комисията за финансов надзор.

„Другото тъжно обстоятелство е, че случаят не е единичен. Много подобен бе и случаят с ДЗИ Банк, отново свързан с бъдещи претенции. Тогава се блокираха и сметки на Българска фондова борса, която също нямаше никакво отношение към ситуацията”, припомни Ранкова.

„Проблемът има много сериозни европейски измерения. Не сме далеч от мисълта, че може да ни бъде наложена предпазва клауза в област „Правосъдие”. Ние нямаме за цел да плашим никого с подобна клауза, просто се подготвяме за най-лошия сценарий. Същевременно трябва да положим усилия, заедно с всички отговорни институции, такава клауза да не бъде наложена”, заяви изпълнителният директор на КРИБ – Евгени Иванов.

„Добра идея е при такива спорни казуси като “Арома”, засягащи капиталовия пазар, да се търси експертната оценка на участниците в този пазар. Така съдебните решения не биха имали такова негативно отражение. Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници е готова да помогне за едни по-добри бъдещи съдебни решения”, заяви Ангел Рабаджийски, член на Управителния съвет на Асоциацията.

„В случая има проблем не само с процесуалната норма. Не може пасив, какъвто са акциите за една фирма, да бъде използван за обезпечение на иск спрямо същата тази фирма. В този смисъл не е ясно какво следва да се прави, когато съдът влиза в противоречие с материално-правен закон”, заяви Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии.

„Обезпечението би трябвало по размер да е колкото иска, а не няколко пъти по-голямо, какъвто е случаят с Арома. Също така гаранцията трябва да бъде много сериозна, т.е. никакво обезпечение не бива да се налага преди гаранцията да бъде платена от молителя, защото ако искът му се окаже неправомерен, в настоящата ситуация той не носи никаква отговорност. И в крайна сметка решението е да се отнеме правото на преценка на съдиите, защото е очевидно, че при подобни казуси те не разполагат с необходимата компетентност”, добави Ганев.

Свързани компании: