С най-малък дял сме по ползване на банкови услуги в ЦИЕ

Делът на банкиращото население у нас нараства, но той все още е най-нисък в сравнение с този в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Това заяви на пресконференция днес Антония Гогова, директор на Изследователско направление в института за маркетингови изследвания GfK България.

Според изследване на GfK през 2006 г. 39,2% от жителите на страната ни са ползвали услугите на поне една банка, през 2007 г. този дял се е е увеличил до 43,7 на сто, а за периода януари-септември 2008 г. банкиращото население в България се равнява на 49,4% от общия брой на населението у нас.

В България през последните години се наблюдава рязко покачване в употребата на карти, слабо повишение в тегленето на заеми и относителна устойчивост на спестяванията, сочат данни на GfK. Броят на теглещите заеми възлиза на 8,8% от общото население на страната през 2006 г., на 12,1% през 2007 г. и на 13,8 на сто за периода януари - септември 2008 г. Броят на имащите спестявания през 2006 г. е на стойност 11,8% от общия брой на населението в България, през 2007 г. намалява до 10,5%, а за периода януари - септември 2008 г. се покачва до 12,3 на сто.

Броят на българите, употребяващи банкови карти, за 2006 г. възлиза на 26,5 на сто, за 2007 нараства до 31,1%, а за периода януари - септември 2008 г. се равнява на 37,3 на сто от общото население у нас. Делът на ползвателите на дебитни карти е 23,6% за 2006 г., 27,7% за миналата година , а за периода януари - септември 2008 г. 32,8 на сто от населението е използвало дебитни карти. Кредитни карти пък през 2006 г. са използвали 5,7% от българите, през 2007 г. - 6,8 на сто, а за периода януари - септември - 9,2%.

Според анализ на GfK кредитни карти в България използват предимно 20-50-годишни добре образовани хора, наети на пълен работен ден, високо квалифицирани и с високи доходи. Два процента от неизползващите кредитни карти възнамеряват да започнат да ползват такива през следващата година, сочи проучване на компанията.

От изследването на GfK става ясно, че 52,4% от българите ползват кредитна карта, само когато нямат никакви пари, 42,7% я използват при спешни случаи, а едва 5 на сто са тези, които ползват кредитна карта за всекидневните си разходи. Като причина да не използват кредитна карта 23,6% от нашенците изтъкват, че не искат да живеят на кредит, 23 на сто предпочитат да плащат в кеш, а 10% не знаят как да използват такава карта.

Спестовни книги през 2006 г. са използвали 4,1% от населението на страната ни, през 2007 г. ползвателите са намалели до 3,8%, а за периода януари - септември 2008 г. 2,8% са използвали спестовни книги.

През 2006 г. депозити са внесли 7,2% от българите, през 2007 г. - 6,8%, а за периода януари - септември 2008 г. - 7,8 на сто от общия брой на населението. Запитани какво би ги накарало да спестяват, анкетираните ни съграждани масово отговарят „за да имам пари за черни дни“ (65,1% от запитаните), 38,5 на сто биха спестявали заради бъдещи свръх разходи, а 23,9% - за да оставят нещо на децата си.

Спестените си пари 50,6 на сто от запитаните българи биха инвестирали в недвижимо имущество, 22,2% биха внесли спестяванията си в банка, а 2,4 на сто ще инвестират в пенсионно-осигурителна компания.

Ако имат възможност и желание да закупят или построят собствена къща, 24,8 на сто от участниците в проучването биха продали друг имот, за да финансират покупката, 23,2 на сто биха взели ипотечен заем, 21,7% ще изтеглят потребителски заем, 18,7 % ще вземат заем от роднини или приятели, 17 на сто ще инвестират собствените си средства, 13,2% биха използвали наследство, а едва 1,6% биха взели заем от бизнес-партньор.

Запитани за какво смятат да отделят средства в следващите 12 месеца, 28,4% от анкетираните посочват като отговор реновирането, 19,3 на сто биха си купили електрически уреди, а 17,9% биха отделили средства за собственото си образование или за това на децата си. Едва 7,2% биха си купили кола, 5,2% - къща и 2,5 на сто - земя.