Песимизмът у нас най-голям от три години заради кризата

Най-песимистичните нагласи и очаквания на българите за бъдещето на страната в сравнение с последните три години регистрира Националният център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) в края на февруари.

С 12 пункта намаляват оптимистите за бъдещето на страната в сравнение с пролетта на 2006 г. и сега те са 41%, а песимистите нарастват с 8 пункта до 45,5 на сто, показват данни от национално представително проучване на НЦИОМ, направено между 19 и 27 февруари сред 1000 души.

С 9 пункта намаляват оптимистите за собственото си бъдеще – 42,1 на сто, а със 7 пункта нараства делът на песимистите – 46,3 на сто през февруари.

Една от основните причина за увеличения песимизъм са опасенията на хората, че кризата ще ги засегне пряко и че за дълго време ще загубят част от постигнатото през годините на прехода, коментира Христо Солунов от НЦИОМ.

Няма сфера, в която за последните три месеца да не нарастват чувствително притесненията на хората от възможни неблагоприятни последици от кризата. Общо 47,1 на сто се опасяват, че могат да останат без работа и в бъдеще да се окажат без средства за препитание.

Две трети се страхуват дали занапред ще могат да си позволят обичайните покупки на вещи за лична употреба. За 60 на сто е под въпрос плащането на сметките за ток, парно, вода. Общо 53 на сто се опасяват, че няма да имат достатъчно пари за стоки от първа необходимост - храна, лекарства.

Три четвърти от българите с кредитни задължения смятат, че ще имат проблеми с обслужването им, а обичайната почивка и ремонтите на жилището преминават в категория „недостъпен лукс“, посочват социолозите.

Проучванията на центъра показват още, че 52 на сто от българите одобряват работата на Европейския парламент, а неодобряващите са 11 на сто. Общо 38 на сто е делът на хората, които не се чувстват достатъчно информирани, за да дават мнение за ЕП.

Идентично на одобрението към ЕП е и одобрението, което българите декларират към дейността на Европейската комисия. Най-високо неодобрение към работата на европейските институции НЦИОМ регистрира сред симпатизантите на „Атака“.

Докладът на ЕК за страната ни е по-добър от очакванията на 21 на сто от анкетираните в проучването. За 18 на сто той е по-лош, отколкото са очаквали. От интервюираните 60 на сто отговарят, че не познават доклада на ЕК и не се чувстват компетентни да изразят мнение по него.