Фискалният резерв в БНБ намаля с 1 млрд. лв. за месец

Към 5 март 2010 г. фискалният резерв в БНБ е в размер на 5,61 млрд. лв., което е с точно 1 млрд. лв. по-малко от 6 февруари 2010 г., показват седмичните отчети на БНБ.

От началото на 2010 г. фискалният резерв в БНБ намалява с 1,65 млрд. лв., от които през януари намалението е с 153 млн. лв., а през февруари с 1,05 млрд. лв.

За първите 5 дни на март намалението е с 341 млн. лв., но до 14 март е срокът за плащането на ДДС и акцизи за февруари, а до края на март 2010 г. за плащане на корпоративния данък за 2009 г., така че може да има известно възстановяване на фискалния резерв в БНБ.

Възстановяване на фискалния резерв може да дойде и от получаване на средства от Европейския съюз, тъй като практиката при евросубсидиите на площ например е държавата да плати и през април да получи средствата си от ЕС.

Съфинансирането по европейските програми формира 195 млн. лв. от дефицита от общо 499 млн. лв. през януари 2009 г.

Правителството е обявило желание да вземе кредити за по 1 млрд. евро. от Европейската инвестиционна банка и Световната банка, с които да се плати националното съфинансиране по европроектите.

Остават обаче отворени въпросите каква част от дефицита е формиран от плащания по договори към бизнеса, които бяха просрочени с около 800 млн. лв., както и каква част са издръжката на администрацията, която почти не беше съкратена (особено в МВР) и трансферите към социалната сфера (пенсии и здравеопазване). Тежестта на пенсионната система ще става все по-голяма, след като правителството се отказа да провежда пенсионна реформа, която предвиждаше удължаване на пенсионната възраст.

В тази ситуация борсовата приватизация на дялове от енергийните компании може да подкрепи приходната част на правителството и да намали износа на капитали от пенсионните фондове, които просто няма повече в какво да инвестират в България и инвестират на чуждите борси, което намалява резервите на БНБ. Пенсионните фондове вече имат активи за над 3 млрд. лв. и ще бъдат все по-важен фактор в националната икономика, включително за запазване на валутните резерви на БНБ.

Вече е решено за увеличение на здравноосигурителните вноски с 2 процентни пункта, както и се заговори за увеличаване на плоския данък с два процентни пункта, което е индикатор, че правителството не успява да ореже разходите на държавата и ще се опита да прехвърли тежестта на неуспеха си върху коректните данъкоплатци.