fallback

Финансовите активи на българите са нараснали с 6% през 2021 г. до 100 млрд. евро

През 2022 г. обаче се задава обрат - очаква се домакинствата по света да загубят една десета от богатството си 

21:59 | 12.10.22 г.

Брутните финансови активи на българските домакинства са нараснали с 6,1% през 2021 г. до 100 млрд. евро, което е под дългосрочната средна стойност от 7,5% годишно през последното десетилетие, сочи докладът на Allianz Global Wealth Report, който проследява състоянието на активите и задълженията на домакинствата в близо 60 държави.

Общи финансови активи на домакинствата в България в млрд. евро. Графика: Allianz

Един от двигателите на ръста са активите под формата на застрахователни и пенсионни фондове, които отбелязват стабилно увеличение от 13%, подхранвани от нарастващия дял на новите спестявания в размер на 1,4 млрд. евро. 

По-голямата част от новите спестявания обаче се озоваха в банкови депозити (3 млрд. евро), увеличавайки тeзи активи с 9,8%. 

Ценните книжа, от друга страна, отбелязват ръст с едва 2,2% през 2021 г., доста под дългосрочната средна стойност от 6,0%. Освен на колебливия български фондов пазар, това се дължи и на слабите приходи в държавата от едва 0,5 млрд. евро (-75% спрямо 2020 г.). 

Нетните финансови активи се увеличават с 4,9%, като на глава от населението са 11 410 евро, което нарежда България на 36-то място в проучването.

По отношение на дълга на домакинствата в България през 2021 г. той се е повишил с 10,8%. Съотношението дълг към БВП се запазва на ниво от 31% благодарение на силния икономически растеж. Това приблизително съответства на средната стойност от 33% за страните от Източна Европа, членки на ЕС. 

Дълг на глава от населението в евро. Графика: Allianz

Последно „Ура!“

Според доклада 2021 г. вероятно е последната година на старото „ново нормално“ със силни фондови пазари, задвижвани от паричната политика. Домакинствата по света се облагодетелстваха значително - за трета поредна година глобалните финансови активи нараснаха с двуцифрено число, достигайки 233 трлн. евро (+10,4%). През последните три години това богатство се е увеличило със зашеметяващите 60 трлн. евро. 

Три региона се открояват с ръст на активите: Азия, но без Япония (+11,3), Източна Европа (12,2%) и Северна Америка (+12,5%). 

Основният двигател на растежа е бумът на фондовите борси. Той е допринесъл с около две трети за растежа на богатството през 2021 г. 

Новите спестявания също остават високи. Въпреки спада с около 19% през 2021 г. с 4,8 трлн. евро, те все още са с 40% над нивото през 2019 г. Видът на спестяванията, макар и незначително, също се променя: делът на банковите депозити намалява, но с дял от 63,2% той остава предпочитаният вид активи за спестителите. 

От друга страна, ценните книжа, както и инвестициите в застрахователни и пенсионни фондове, набират все по-голяма популярност, но техният дял в новите спестявания е далеч по-малък, съответно с 15,5% и 17,4%. Отразявайки тази динамика, банковите депозити в световен мащаб са нараснали с 8,6% през 2021 г., което е второто по размер увеличение (след скока от 12,5% през 2020 г.). Активите на застрахователните и пенсионните фондове отчитат много по-слабо развитие, нараствайки с едва 5,7%.

Повратна точка

2022 г. бележи повратна точка. Войната в Украйна затрудни възстановяването след Covid-19 и обърна света с главата надолу: инфлацията  е висока, енергията и храната са недостатъчни, а паричното затягане притиска икономиките и пазарите. 

Богатството на домакинствата ще се повлияе значително и те ще изпитат затруднение. Очаква се глобалните финансови активи да намалеят с повече от 2% през 2022 г., което ще е първото значително „унищожаване“ на финансово богатство след финансовата криза през 2008 г. В реално изражение домакинствата ще загубят една десета от богатството си. 

За разлика от 2008 г., която беше последвана от относително бърз обрат, този път средносрочната перспектива е мрачна: средният номинален растеж на финансовите активи се очаква да бъде 4,6% до 2025 г., в сравнение с 10,4% през предходните три години.

Завръщане на дълга

В края на 2021 г. дългът на домакинствата в световен мащаб възлиза на 52 трлн. евро. Годишното увеличение от 7,6% значително надминава дългосрочната средна стойност от +4,6% и ръста през 2020 г. от 5,5%. 

Въпреки това поради рязкото увеличение на номиналното производство съотношението дълг към БВП в глобален мащаб спада до 68,9% (70,5% през 2020 г.). 

Географското разпределение на дълга се промени след последната криза. Докато делът на развитите пазари намалява, развиващите се икономики формират все по-голям дял от глобалния дълг. 

„Рязкото увеличение на дълга в началото на глобалната рецесия е тревожно“, коментира Патриша Пелайо Ромеро, съавтор на доклада. „През последното десетилетие дългът на домакинствата в развиващите се пазари е нараснал с двуцифрено число и над пет пъти по-бързо от скоростта, наблюдавана в развитите икономики. Все пак общите нива на дълга изглеждат управляеми, но предвид силните структурни насрещни ветрове, пред които са изправени тези пазари, съществува реална заплаха от дългова криза“, допълва тя.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 21:59 | 12.10.22 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още