Готова ли е България за еврозоната? За „Да“ натиснете 1. За „Не“ – 2

С лека преднина от едва няколко гласа скептицизмът по отношение на готовността на страната ни за влизане в еврозоната надделя над оптимизма сред публиката в дебат на организацията „СРЕДА“, изправил един срещу друг вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов и главния икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ) Лъчезар Богданов. Модерираният от журналистката Ирина Обущарова, съосновател на The Recursive, премина през няколко етапа, в началото и края на който зрителите имаха право да гласуват, както и в края – да задават въпроси на участниците. Събитието бе част от календара на Световна седмица на парите 2023 - международна инициатива на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за насърчаване на финансовата грамотност, координирана в България от JA Bulgaria. 

Еврото е като стършела – тромаво е, но лети 

„Еврото е като стършела“. Това изказване на бившия гуверньор на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги напомни Пеканов. 

„Мистерия на науката е защо стършелът може да лети. Той е тромав и дебел и не би трябвало да лети. Но го прави. Много икономисти също казваха, че еврото е като стършела – не би трябвало да лети, да се клати и да не може да лети. Но то се справи с една тежка криза през 2011 г., през пандемията – още по-добре, напомни вицепремиерът по управление на европейските средства. 

България е готова да приеме еврото, каза Пеканов. Той посочи, че има формални критерии за влизане на всяка една членка на Европейския съюз в еврозоната. В момента страната ни не изпълнява някои от тях, призна вицепремиерът, но по думите му е само въпрос на време да се покрият. 

„България в момента има много ниско съотношение на дълга към брутния вътрешен продукт, вече 25 години има стабилност на валутния курс, има ниски дефицити и след като премине енергийната криза в Европа, пак ще има ниски дефицити, така че ще изпълни и този критерий", каза той. 

Остава критерият за инфлацията, който България не покрива, но според Пеканов инфлацията рано или късно ще се успокои, с което ще са изпълнени всички формални критерии и страната ни ще е готова да влезе в еврозоната на 1 януари 2025 г. 

По думите му истинският въпрос е дали структурата на икономиката на страната ни е хармонизирана с тази на големия съюз, в който искаме да влезем. И той смята, че е така. 

„Смятам, че България има синхронизация със структурата и икономиката на еврозоната. България е вече 15 години член на ЕС и българските граждани и бизнеси често правят своите трансакции, пътуват в чужбина и използват еврото. Над 1,5 млрд. евро се изпращат от български граждани от чужбина в България, при което страната ни губи при превалутирането. 70% от задълженията на страната ни са деноминирани в евро. Търговията на българската икономика е изключително свързана с тази на еврозоната – 45% от износа на България е към еврозоната, а 35% е вноса ни идва от еврозоната. Търговските отношения са силни, а с въвеждането на еврото тези отношения ще се засилят още повече, което ще е допълнителен стимул за икономическия растеж", подчерта вицепремиерът.

Данните показват, че структурата на българската икономика и заетост вече е сходна на тази в еврозоната и се движи с флуктуациите на бизнес цикъла на зоната с единна валута. 

Според Пеканов няма нужда страната ни да е настигнала най-развитите страни в еврозоната (давайки за пример шведските доходи), а членството във валутния съюз обаче би могло да даде тласък и да послужи като двигател за конвергенция на доходите чрез икономически растеж, както и за институционална конвергенция. 

По думите на вицепремиера единната европейска валута е стабилна валута, която дава възможност за по-лесно справяне при кризи. 

Лъчезар Богданов: Да не смесваме желаното с действителното! 

Главеният икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ) Лъчезар Богданов влезе в качеството на опонент на Пеканов в дебата и посочи, че често се смесват въпросите дали България трябва да влезе в еврозоната с този дали е готова да го направи. Той заяви, че има ясна процедура за присъединяване към еврозоната и изложи аргументи, защо страната ни все още не бива да влиза във валутния съюз.

„Има протокол на ЕС, който много ясно казва какви са критериите за влизане в еврозоната. Те са написани много ясно. Това, което виждам от публичното говорене по темата, е, че никой не си направи труда да ги прочете“. По думите му и предишният доклад е показал, че страната ни е над изискваната стойност на инфлацията.

„Днес инфлацията е 14%", каза Богданов, уточнявайки, че показателят трябва да спадне до 8,5% според посочения в критериите алгоритъм. По думите му влизането в границите за инфлацията ще стане трудно. „Изказванията, че през май инфлацията ще спадне и ще сме покрили критерия, не са верни. И това вредят много повече на дебата, отколкото някакви откровени лъжи, които се говорят. Трябва да се гледат фактите и да не смесваме желаното с действителното“. 

По думите му България има проблеми, които биха могли да станат видими от регулираните цени. „Не могат да се пренебрегнат рискове като непредвидени увеличения на цените на различни стоки, например на природния газ“, каза още главният икономист на ИПИ. 

Богданов призна, че в момента страната няма проблем с публичните финанси, но това не е изключено в бъдеще. „Насоките на ЕК са, че България трябва да влезе в критерия (за бюджетния дефицит, б.ред.). 

Икономистът изложи и опасенията си по отношение на лихвите. „Видяхме при последната емисия какво се случи с външния дълг. Ако продължи тази политическа несигурност, високи дефицити, дори само заявката, че държавата отива към фалит, а и подкрепена с това, че нямаме бюджет, ще е лошо“.  

„Не е въпрос на време. Това не е като дете, което гледате и знаете на кой месец ще тежи еди-колко си. Може никога да не влезем в тези критерии, ако не се води политика. Готовността е функция на действията на политиците, а не е въпрос на желание", подчерта експертът. „Не е като позитивното мислене в Instagram. Ако много силно желаеш нещо, то ще се случи. Готовността означава работа“, каза Богданов. 

И в крайна сметка победител в дебата стана Лъчезар Богданов, привличайки на своя страна 47 от гласовете, докато за тезата на Атанас Пеканов гласуваха 41 от присъстващите в залата.