Изпреварва ли наистина икономиката на САЩ Европа?

Дискусията за измерване на представянето на две от най-големите икономики в света – тази на САЩ и тази на Европейския съюз (ЕС), е вечна.

Единият вариант е измерване чрез пазарни обменни курсове, които по дефиниция се колебаят силно, или паритет на покупателната способност (ППС), който има за цел да покаже какво могат да правят хората с парите си във всяка страна, пише Financial Times.

Според пазарните обменни курсове икономиката на ЕС се оценява на 68 процента от тази на САЩ през 2023 г., което е спад от паритета през 2007 г.

По паритет на покупателната способност производството на държавите членки на ЕС е с 6 процента по-малко от това на САЩ спрямо паритета през 2007 г., според изчисления, базирани на данни на Международния валутен фонд (МВФ).

Мнозина твърдят, че размерът на икономиката не е най-добрата мярка за икономическо представяне. Според тях растежът на брутния вътрешен продукт на глава от населението е по-добър индикатор, тъй като отчита повишаването на жизнения стандарт.

Дискусията за това дали БВП на глава от населението да се измерва по обменни курсове, или чрез паритет на покупателната способност, е още по-гореща. Производството на глава от населението в ЕС се е свило значително спрямо това на САЩ през последните две десетилетия, като същевременно е било много нестабилно във възходяща тенденция по отношение на ППС.

Медията посочва предимствата на използването на трети и по-лесен начин за сравняване на икономическите резултати: растеж на реалния БВП в национална валута. Този показател показва точно кой е нараснал по-бързо.

По тази мярка, като се използват обемите в евро за ЕС, отчетени от Евростат, БВП на САЩ е нараснал много по-бързо от този на ЕС през последните две десетилетия. Двете икономики обаче са се разширили с подобни темпове по отношение на продукцията на глава от населението. Това е така, защото населението на ЕС е в застой, докато това на САЩ продължава да расте.

По мярката, която има значение, ЕС и САЩ растат на сходни нива – така излиза от тези данни. Това трябва да означава, че те имат подобни успешни икономически модели. Само че нещата не са толкова прости.

САЩ все още превъзхождат еврозоната и Обединеното кралство с темпове на растеж на производството на глава от населението от 2003 г. насам. Представянето на САЩ също е по-добро от това на Франция, Испания и Италия. Последната не расте през последните две десетилетия и в ЕС се представя по-добре само от Гърция, чиято икономика все още не се е възстановила до нивата отпреди финансовата криза.

Усложняващият фактор в историята е, че средната стойност за ЕС се повишава от по-бедните страни, които догонват останалата част от региона. БВП на глава от населението в много страни, включително Полша, България, Румъния и балтийските страни, се е увеличил повече от два пъти през същия период. Това е около четири пъти темпа на растеж в САЩ.

Някои страни от Централна Европа, като Хърватия, Чехия, Словения, също изпреварват значително САЩ през последните две десетилетия.

Регионалните различия не са особеност на Европа. Данните за американските щати не са исторически сравними, тъй като Бюрото за икономически анализи е актуализирало своите данни за щатите до 2017 г., но не и за по-скорошните години.

Ако приемем, че промяната в методологията засяга щатите по подобен начин, някои щати, като Северна Дакота, Вашингтон и Юта, значително надминава други от 2005 г. насам. По-добре представящите се щати, включително по-богатите, с големи икономики, като Калифорния или Ню Йорк, също показват силни темпове на растеж.

Мнозина казват, че превъзходството на САЩ в сравнение с ЕС не трябва да бъде причина за безпокойство, тъй като освен демографията, до голяма степен данните отразяват и енергийния шок, който удари Европа. САЩ не бяха толкова засегнати от скока на цените на енергоносителите заради войната в Украйна, защото са износител на енергия.

Това обаче не е успокояващо, като се има предвид, че повечето от тези фактори ще продължат да натежават върху потенциала за растеж на Европа. В същото време влиянието на по-бедните страни при догонването на по-богатите скоро може да отслабне. Този момент не изглежда толкова далеч, като се има предвид, че БВП на глава от населението на Полша е почти 70 процента от този на Германия спрямо 42 процента през 2003 г.

Последната точка, която трябва да се отбележи, е за Германия, чийто БВП на глава от населението при постоянни цени нараства с темпове, подобни на тези на САЩ през последните две десетилетия. Това отразява възстановяването на страната от времето, когато беше обявена за „болния човек на Европа“ в началото на този век. Тогава нейната икономика беше повлечена надолу от цената на обединението и неефективния пазар на труда. Поредица от реформи помогнаха на страната да се превърне в силен участник в ЕС в периода преди пандемията.

Облаците се сгъстяват и над германската икономика. Настоящият икономически спад за мнозина е знак за екзистенциална заплаха за икономическия модел на страната. МВФ прогнозира, че Германия ще се представи по-слабо от САЩ през следващите пет години, независимо от мярката за изчисляване на растежа на БФП.