Германия отново се размина с рецесията, но не и с мрачната икономическа прогноза

Германия за пореден път се размина с рецесията след енергийната криза въпреки свиването, което е претърпяла през 2023 г., като тази година се очаква да се възстанови само частично, пише Bloomberg.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се е свил с 0,3% в периода между октомври и декември, сочи предварителната оценка за брутния вътрешен продукт. Резултатът за предходните три месеца беше ревизиран до 0% от -0,1%, с което най-голямата икономика в Европа избегна две последователни тримесечия на спад.

Въпреки това годината за Германия беше трудна – БВП се свива с 0,3% и през общо 12 месеца, което е първият подобен спад от пандемията насам. Това прави Германия единствената икономика от Групата на седемте, която бележи спад за 2023 г. Това повдига въпроси за бъдещето на страната като индустриална сила.

Германската икономика отново се е разминала с рецесията. Графика: Bloomberg

Оставащите опасения за икономиката на Германия се забелязват в прогнозите за тази година. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) заяви през ноември, че се очаква Германия с растеж от 0,6% за 2024 г. да остане на едно от последните места в Г-20. Икономисти прогнозират минимален растеж през първата половина на 2024 г., която започна със стачки на служителите в ЖП транспорта и национални протести на фермери в страната.

Първоначалните отзиви от проучването сред икономистите „подсказват, че икономическият растеж вероятно ще се забави през 2024 г.“, коментират от Германската индустриална и търговска камара (DIHK). Икономическите предизвикателства остават сериозни.

Германия, първата от държавите членки на Г-7, която представи данните си за БВП през четвъртото тримесечие, беше определена за най-слабата икономика сред останалите развити страни в света. Това до голяма степен се дължи на слабия ѝ фабричен сектор, който беше ударен от по-високите цени на енергията, високите лихвени проценти и слабото външно търсене.

Въпреки че годината започна с облекчение, че енергийната криза, предизвикана от руската инвазия в Украйна, ще бъде по-лесно овладяна през тази година, икономиката загуби инерция през 2023 г. и никога повече не си възвърна силата. Възстановяването, което се очакваше през втората половина на годината, така и не се случи, тъй като активността се забави, дори на фона на забавящата се инфлация.

Върху данните за брутния вътрешен продукт през 2023 г. най-голямо влияние са оказали фабричното производство, публичните разходи и частното потребление, които са се забавили, заявиха от статистическата служба на страната.

Разочароващото представяне предизвика дискусия дали Германия отново се превръща в "болния човек" на Европа – нарицателно, което получи за първи път след обединението през 90-те години на миналия век, когато икономиката отслабна и това доведе до упорито висока безработица в страната.

Висши служители, сред които и финансовият министър Кристиан Линднер и гуверньорът на Бундесбанк Йоахим Нагел, отхвърлиха тези предположения, настоявайки, че страната е доказала, че може да се адаптира към променливата среда.

Въпреки това централната банка призна за затрудненията пред бизнес моделите, които дълго време разчитаха на вноса на енергия от Русия и силната зависимост от Китай - както за материали, така и като пазар на автомобили за двигатели с вътрешно горене.

Въпреки че цените на природния газ се понижиха рязко след върха си, достигнат след прекъсването на доставките от Кремъл, те остават по-високи, отколкото преди пандемията. Химическата промишленост е сред най-засегнатите сектори, като компании, включително BASF SE и Lanxess AG, реагират чрез отлагане на инвестиции и съкращаване на работници.