ЕК повиши символично оценката си за ръста на БВП на България тази година

Европейската комисия (ЕК) повиши леко оценката си за очакваното разширяване на българската икономика през тази година в зимната си икономическа прогноза - до 1,9% от 1,8% в есенната си прогноза. Като основен двигател на растежа се посочва вътрешното търсене.

За сравнение, миналия месец БНБ прогнозира разширяване на икономиката тази година с 2,5 на сто, а в прогнозата на Министерството на финансите при приемането на бюджета е заложен ръст на БВП от 3,2%.

За 2025 г. се очаква реалният БВП на страната да нарасне по-изразено - с 2,5%, като това е леко понижение спрямо предишната оценка за 2,6%.

Растежът на българската икономика през 2023 г. се оценява на 2 на сто, което съвпада с по-ранните изчисления.

Икономическата активност у нас е била изправена пред редица предизвикателства, сред които по-слабото външно търсене на външните пазари, по-високи лихвени проценти в еврозоната и продължаващ натиск заради високите цени. Въпреки това частното потребление се разшири, особено през първата половина на 2023 г., подкрепено от силния пазар на труда, подобреното потребителско доверие, забавянето на инфлацията и силната кредитна активност, отбелязват от ЕК.

Годишната инфлация у нас се очаква да се забави значително от 8,6% през миналата година до 3,4% през 2024 г. и до 2,9% през 2025 г.

Европейския съюз и еврозоната

След слаб растеж през 2023 г. икономиката на ЕС навлезе в 2024 г. на по-слаба основа от очакваното. Зимната междинна прогноза на ЕК преразглежда растежа както в ЕС, така и в еврозоната, до 0,5% през 2023 г. от 0,6%, предвидени в есенната прогноза, и до 0,9% в ЕС (спрямо 1,3%) и 0,8% в еврозоната (спрямо 1,2%) през 2024 г.

Запазва се очакването през 2025 г. икономиката да нарасне с 1,7% в ЕС и с 1,5% в еврозоната.

Очаква се инфлацията да се забави по-рязко от очакваното през есента. В ЕС се предвижда хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) да спадне от 6,3% през 2023 г. на 3,0% през 2024 г. и 2,5% през 2025 г. В еврозоната се очаква той да се забави от 5,4% през 2023 г. до 2,7% през 2024 г. и до 2,2% през 2025 г.

Тази прогноза е съпътствана от несигурност на фона на продължителното геополитическо напрежение и риска от по-нататъшно разширяване на конфликта в Близкия изток, отбелязват от ЕК.

На национално равнище рисковете за базовите прогнози за растеж и инфлация са свързани с потреблението, ръста на заплатите и маржовете на печалба, както и с това колко високи лихвени проценти остават за какъв период от време. Климатичните рискове и екстремните метеорологични явления също представляват заплахи.