S&P потвърди кредитния рейтинг на България с положителна перспектива

Международната рейтингова агенция S&P Global Ratings е потвърдила дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута 'BBB/A-2'.

Перспективата пред рейтинга остава положителна, т.е. рейтингът може да бъде повишен в следващите две години, ако България се присъедини към еврозоната.

Агенцията отбелязва, че ако бъде сформирано стабилно правителство бързо след изборите на 9 юни и се избегне продължителен период на нестабилност, какъвто имаше през 2021–2023 г., не се очаква да има съществено забавяне на присъединяването на България към еврозоната, съобщават от пресслужбата на Министерството на финансите.

България все още не отговаря на критерия за ценова стабилност от критериите за конвергенция, които всички страни трябва да изпълнят, преди да се присъединят към еврозоната. S&P Global Ratings посочва обаче, че дори България да не се присъедини към еврозоната през 2025 г., отлагането ще е за една година, или 1 януари 2026 г.

Въпреки застаряването и намаляването на населението в трудоспособна възраст, от S&P Global Ratings приемат, че икономиката на България има силни перспективи за растеж през следващите няколко години. Те прогнозират реален растеж на БВП малко под 3% средно през 2025-2027 г., подкрепен предимно от увеличеното вътрешно търсене, посочва се в съобщението.

Потреблението ще остане силно на фона на устойчивия пазар на труда с почти рекордно ниски нива на безработица и положителен растеж на реалните заплати. Средствата от Европейския съюз (ЕС) се очаква да подкрепят инвестиционната активност за няколко години напред, посочва се в съобщението.

Според агенцията наличните грантове и заеми за България по Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2021-2027 г. и Next Generation EU възлизат на около 29% от прогнозния БВП за 2024 г.

България има едни от най-добрите фискални резултати от страните в Централна и Източна Европа и от рейтинговата агенция оценяват, че текущите фискални планове ще сведат дефицита под 3% до 2027 г.

За дълга се очаква да достигне около 20% от БВП до 2027 г., нетно от ликвидни държавни активи, а за дефицита по текущата сметка – средно 1% от БВП, като ще бъде свръхфинансиран от фондовете на ЕС и от приток на преки чуждестранни инвестиции.