БНБ: Вътрешното търсене ще подкрепя българската икономика

Нарастването на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) на България през първата половина на тази година ще бъде подкрепяно най-вече от вътрешното търсене, докато нетният износ се очаква да продължи да има отрицателен принос въпреки допускането за постепенно подобряване на перспективите пред външното търсене на български стоки и услуги. Това прогнозира Българската народна банка в най-новия брой на тримесечното си издание „Икономически преглед“. Анализът на експертите на централната банка на основните тенденции на развитие в българската икономика е направен на база публикувани към 3 февруари макроикономически показатели.

Инфлационен натиск

Според БНБ годишната инфлация ще се ускори през първото шестмесечие на тази година. Причина за това са заложените в прогнозата допускания за ефектите от повишение на някои административно определяни цени.

В централната банка очакват да продължи проинфлационният натиск върху крайните потребителски цени в съчетание с прогнозираните високи темпове на растеж на частното потребление и на разходите за труд на единица продукция в условията на недостиг на работна сила.

В банковия анализ се посочва, че годишната инфлация, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се забави до 2,1% през декември 2024 г. спрямо 5% в края на 2023 г., което се дължи на по-ниската инфлация при храните (в резултат основно на проявяването на базов ефект от предходната година). Принос за това има и понижението на цените в групата на промишлените стоки.

Икономическа активност

От БНБ посочват, че данните на основните ни търговски партньори сигнализират за известно подобряване в икономическата активност в края на 2024 г. и в началото на 2025 г., което вероятно ще се пренесе и върху реалната икономическа активност у нас заради силната интеграция на България в глобалната търговия.

Лихвена динамика

Централната банка отчита, че продължилото през четвъртото тримесечие на 2024 г. понижение на основните лихвени проценти от страна на Европейската централна банка и Федералния резерв се отразява в подобряване на условията на финансиране на българското правителство и на бизнеса у нас.

Съгласно принципите на функциониране на паричния съвет може да се очаква изменението на лихвените проценти на паричния пазар в еврозоната да продължи сравнително бързо да се пренася върху лихвените проценти на междубанковия паричен пазар в България.

От БНБ напомнят, че трансмисията от понижението на основните лихвени проценти на ЕЦБ към лихвените проценти по жилищните и потребителските кредити в България беше силно ограничена, както беше и в предхождащата я възходяща фаза на лихвения цикъл, основно поради специфични за страната ни фактори. Растежът на кредита в края на годината остана висок (15%), като продължи да е по-силно изразен в сектора на домакинствата и най-вече при жилищното кредитиране.

През миналата година депозитите на фирмите и домакинствата продължиха да нарастват със сравнително висок темп. Основен принос за него имаха спестяванията на домакинствата, които се повишиха с 11,8% в края на годината в условията на нарастващи доходи от труд и предпочитания свободните средства да се влагат под формата на депозити в банковата система.