ИПИ: България стига 2/3 от средноевропейския БВП на човек, но няма гаранции за сближаването

За поредна година България скъсява разстоянието със средното равнище на икономическо развитие на ЕС. Това сочат предварителните оценки на брутния вътрешен продукт на човек от населението в паритет на покупателна способност. През 2024 г. страната преминава психологическата граница от 2/3 от средноевропейското ниво, но догонва с чувствително по-бавен темп Румъния, пише Адриан Николов от ИПИ.

Най-близо до средноевропейското ниво през 2024 г. са Франция (99) и Финландия (103), като се запазва обичайното разпределение, в което „новите“ страни членки се групират в долната половина, а „старите“ – в горната. Ако оставим настрана атипичните икономики на Ирландия и Люксембург*, най-развитите европейски икономики – Швеция, Германия, Австрия, Белгия, Дания, Нидерландия – се разполагат в диапазона 115-130% от средноевропейското. През последните години всички нови членки на ЕС от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), включително Румъния, достигнаха нива между 70% и 90% от средното за ЕС. Сред тях единствено Чехия и Словения са надминали прага от 90%, докато Латвия, Словакия, Унгария, Хърватия и Румъния остават в диапазона 70-80%.

Конвергенцията на България след 1999 г., когато показателят достига най-ниската си точка от 28%, е плавна и постоянна. Оттам насетне страната стапя преднината с темп от 1-3 пункта на година, с две отчетливи забавяния през 2005 г., по време на финансовата криза през 2009 г. и за последен път през 2013 г. Последната голяма криза – пандемията и нейните последствия – доведоха до ускоряване, следствие най-вече от по-дълбоките рецесии в големите западни икономики. В периода след ясното разкриване на хоризонта за еврочленство на България в края на миналия век българската икономика устойчиво расте по-бързо от тази на ЕС.

През последните години актуалното сравнение беше с икономиката на Гърция, която през 2020 г.  спадна до ниво от 62% от средноевропейското – най-голямото си отстояние за последните десетилетия. Реформите в страната обаче дават ясен резултат, като днес тя отново е над 70% от средноевропейския БВП, а няма изгледи България да я задмине през следващите години. Въпреки това сближаването е повече от очевидно – докато през 2006 г. стойността на показателя за България е 38%, а Гърция достига своя пик от 96%, то днес двете държави се движат паралелно.

Интересно е и сравнението с Румъния, която започва от по-ниска позиция от България преди приемането на двете страни в ЕС, но успя да мине границата от 70% още през 2020 г., а при запазване на настоящите тенденции най-вероятно догодина ще надмине 80% и ще се нареди сред по-богатите страни в Централна и Източна Европа. Въпреки че няма как да се търси само едно обяснение за дивергенцията между България и Румъния през последните години, няма как да не споменем много по-доброто представяне на северната ни съседка във върховенството на закона и борбата с корупцията, както и по-добрата способност за привличане на инвестиции.

Важно е да отбележим, че целта не е статична – средноевропейското ниво на икономическо развитие се променя всяка година, повлияно най-вече от динамиката на големите западни държави. Това от своя страна означава, че не можем просто да допуснем, че България ще продължи да приближава средното за ЕС с настоящия темп и ще постигне тази цел след 15-20 години. Ако съдим по темповете на повечето страни от ЦИЕ, напротив – вероятността страната да достигне 70-75% и да се задържи на това ниво със забавяне на растежа е също толкова реална, особено в сценарий с ниски инвестиции, високи дефицити и бързо растящ публичен дълг.

*Първата има много особена структура на БВП заради мултинационалните компании, които работят в нея, другата е много малка по размер.