Икономисти: България остава в период на по-висока инфлация

Ще останем в период, в който инфлацията ще е на по-високи нива – около и над 4%. Това коментира по bTV Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ).

Според данните на Националния статистически институт натрупаната инфлация за последните пет години у нас е близо 40%. Статистиката обхваща периода от юни 2020 г. до юни 2025 г. Годишната инфлация за юни достига 4,4%, което е най-високото ѝ ниво от близо две години насам, като за последно подобна стойност е регистрирана през декември 2023 г. 

"Инфлацията няма да се върне на ниво от 2%, а ще останем в период на по-висока инфлация. Виждаме го в целия регион. Най-високата инфлация си остава в Румъния - близо 6%", посочи Ганев, допълвайки, че от началото на тази година инфлацията тръгна нагоре. Още през януари у нас тя беше 3,8%, а през февруари и март - 4%.

Икономистът обясни, че причината е както в обръщането на тренда в цяла Европа, така и заради вдигането на ДДС на храни у нас, както и ставката за ресторантите. Най-голямата инфлация е именно в сферата на развлеченията през последния месец.

Той посочи, че има известна сезонност по отношение на инфлацията, но в общия тренд на цените не може да се говори само за сезонни фактори. „Периодът, в който се намираме в момента, е на годишна инфлация от 4-4,5%. Не мисля, че ще влезем в период на много сериозно покачване отвъд тези проценти, но ще останем в период, в който инфлацията ще е около тези нива", заяви той.

Ганев коментира и плановете на регулаторите да засилят контрола върху бизнеса в периода до влизането в еврозоната. Според него не трябва да се прекалява с регулациите, защото може да се прерасне в натиск. "Институциите трябва да се грижат за конкурентоспособността", заяви Ганев. И допълни, че най-големият регулатор си остават потребителите. 

Относно това дали има подвеждане при превалутирането в магазините, той отбеляза, че като потребител не го е видял, а е видял двойните етикети, които от август стават и задължителни.

“Големите фактори, които влияят на поскъпването, са повишението на режийните разходи, сред които и тези за електроенергия, както и връщането на ДДС за хляба“, коментира пред Нова телевизия главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов. Той допълни, че в общественото хранене има устойчива тенденция на покачване на цените заради по-високо платежоспособното търсене и по-големи разходи за труд.

При храните за 12 месеца поскъпването е достигнало 7,5%, което е доста осезаемо, а при плодовете - 24%. Такива различия в цените се наблюдават и при държави, които са интегрирани в общия пазар на еврозоната от повече от 30 години. Много зависи от функционирането на пазара и потребителските навици, посочи Богданов. Според него ако нещо не се промени, ни чака икономическа стагнация в някакъв момент - задържане на приходи и печалби, съкращения и безработица.

Според икономиста Даниел Василев инфлацията у нас ще остане доста по-висока от средната за еврозоната. Ако подобен темп на нарастване от 0,4% месечна инфлация се задържи, това е нов удар върху доходите и спестяванията ни, каза той пред Bulgaria ON AIR. "Ако гледаме данните за индекса на потребителските цени, инфлацията е над два пъти по-висока от тази в еврозоната през юни и над 50% по-висока спрямо хармонизирания индекс. БНБ прогнозира значително по-висока от очакваната инфлация през 2026 и 2027 г.", заяви той.

Икономистът Михаил Кръстев е на мнение, че трябва да се направи балансиран бюджет, който да не надхвърля максимум 1 процент дефицит. "Трябва оптимизация на разходната част, да се направи реализируема приходна част… Дефицит не се разписва в рамките на относително ниска инфлация и дори висок икономически растеж", каза той.