Защо икономическата война на Тръмп срещу Иран може да се провали

Доналд Тръмп отново ескалира конфликта си с Иран. Бомбите и куршумите може да са били първата линия на защита на американския президент, но сега Тръмп иска да използва различна тактика, за да осакати режима на моллите и напълно да срине и без това затруднената му икономика. Миналата седмица Тръмп обяви, че е на прага на започване на „икономически ден Д“ и „икономическа война... в безпрецедентен мащаб“, за да се сложи край на конфликта, отбелязва в анализ вестник Frankfurter Rundschau.

„Тези лунатици са паднали и тези ИСТОРИЧЕСКИ МЕРКИ ще ги осакатят и ще осакатят способността им да разпространяват терор по целия свят“, заяви той в своята платформа Truth Social. Но ако Тръмп вярва, че разгръщането на финансовата огнева мощ на САЩ най-накрая ще обърне хода на шестмесечния конфликт, го очаква грубо пробуждане. Моллите в Иран вече са устояли на предишни икономически атаки и анализаторите смятат, че е илюзия да се мисли, че Тръмп може да успее там, където други са се провалили.

„Ако бях Иран, щях да съм нервен, защото те са в много лошо икономическо положение и го знаят... но Тръмп постоянно подценява готовността на иранския народ да понесе болката в този конфликт“, казва Алекс Ватанка, роден в Техеран, старши сътрудник в Middle East Institute във Вашингтон. На пръв поглед икономиката на Иран е подложена на огромен натиск. Цената на хляба се е удвоила, загубени са един милион работни места, а износът на петрол се е сринал рязко.

Икономика под изключително напрежение

Инфлацията достигна 87,9% от началото на годината до юли в сравнение с 60% през януари. Националната валута - риалът, поевтиня с 50% спрямо долара в рамките на една година. Въпреки това някои анализатори смятат, че Техеран вероятно ще интерпретира новата стратегия на Тръмп за икономическа война като знак, че идеите му се изчерпват. „Това демонстрира нежеланието на Тръмп да предприема по-нататъшни военни интервенции“, казва Есфандяр Батмангхелидж, управляващ директор на мозъчния тръст за икономическа дипломация Bourse & Bazaar.

„От гледна точка на по-твърдолинейните играчи в Техеран, това е поредното доказателство, че настоящата концепция за дипломация по време на прекратяване на огъня няма да проработи, защото администрацията на Тръмп не е сериозно ангажирана с прекратяването на тази война“, казва той. „Аргументът, който тези кръгове в Техеран изтъкват, е: „Дори да смятате, че икономическата ни криза е лоша... дори да смятате, че се нуждаем от дипломатическо решение, единственият начин да го постигнем е като променим уравнението за Вашингтон.“

Някои експерти смятат, че иранският народ е на края на силите си – и че това дава възможност на Тръмп да принуди режима да направи отстъпки. „Те могат да преживеят това, но вероятно с цената на такова обедняване, че да има вътрешни протести. Това е проблемът“, казва професор Али Ансари, директор на Института за ирански изследвания в университета „Сейнт Андрюс“. „Въпросът е: Кога ще бъде достигнат повратният момент? Иранците могат да издържат на много болка, но има граница. Всеки има граница. Те се готвят за граждански вълнения, които може да започнат още следващия месец.“

Репресии, страх и упорита съпротива

Иранското правителство предприе решителни мерки срещу протестите през декември и януари, най-големите от 1979 г. насам. „Кръвопролитията през януари оказаха огромно психологическо въздействие върху по-широката част от населението. Хората не са в настроение за прошка и режимът не може да си позволи да изглежда слаб“, казва Ансари. Но въпреки че войната наближава шестмесечната граница, тя може да продължи значително по-дълго.

„Магазините все още са пълни с храна и стоки от първа необходимост и няма признаци на паническо пазаруване“, каза пред CNBC Мехрдад Сепахванд, бивш икономически съветник на Централната банка на Иран. Батмангелидж добави: „Иранските власти остават убедени, че икономическата криза няма да бъде екзистенциална за Ислямската република още много дълго време.“ Режимът на моллите остава фокусиран върху „трансформирането на този конфликт в събитие, което оставя Иран като победител“, добави той.

Това означава получаване на финансови репарации за войната и приемане от страна на Тръмп, че Иран ефективно контролира Персийския залив. Нещо повече, режимът иска „да направи това толкова скъпо и болезнено, че никой да не иска да го опита отново“, казва Ватанка. Това изчисление би се променило, ако Тръмп обмисли разполагането на сухопътни войски, но в противен случай, според него, взаимно причинените икономически щети и атаките срещу инфраструктурата биха продължили.

Поуки от предишни санкции

Той вярва, че режимът досега е успял да убеди обикновените иранци, че е в техен интерес да упорстват и да издържат на нарастващите икономически трудности. Иран е много добре запознат с икономическите трудности. Всъщност, по-ранният опит на Тръмп да затегне санкциите срещу страната в Близкия изток по време на първия му мандат се счита от учените за поучителен пример как да не се прави това.

През 2018 г. Тръмп изтегли САЩ от ядрената сделка с Иран и възстанови санкциите срещу режима на моллите, твърдейки, че споразумението е било лошо договорено. Цените на основните хранителни продукти почти се удвоиха през 2019 г., а износът на петрол спадна с повече от 50 процента. Въпреки това Техеран рестартира ядрената си програма. Оценките сочат, че времето, необходимо за изграждане на ядрена бомба, е намаляло от една година до само няколко седмици.

Историята е богата на други примери, в които санкциите и икономическата война се провалят, когато автократите виждат, че властта им е застрашена. Когато Русия е подложена на западни санкции след нахлуването в Украйна, много анализатори предричаха неизбежния колапс на руската икономика. Четири години и половина по-късно конфликтът вече е надминал продължителността на Първата световна война.

Страхът от „капана на постоянните санкции“

Междувременно отношението на САЩ към други страни, които Вашингтон смята за парии, допринася за постоянното използване на настоящото влияние от страна на Иран. „Те искат да избегнат съдбата на страна като Куба или Северна Корея, където санкциите остават в сила без практически никаква перспектива за отмяната им, защото САЩ дават на тези страни нисък приоритет във външната политика“, казва Батмангхелидж. Ансари смята, че е напълно възможно Иран просто да преживее кризата.

„В крайна сметка зависи от това как ще се държи иранският народ. Но такива неща са непредсказуеми“, предупреждава той. „Ситуацията е изключително лоша. В един момент всички системи ще се сринат поради лошо управление.“ Тръмп, който вече обяви победа през март, може само да се надява, че този момент ще настъпи скоро.

/БГНЕС/