Скот Бесънт върви по тънко въже между Иран и митата на срещата на Г-20

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт ще бъде изправен пред сериозно изпитание на дипломатическите си умения по време на започващата днес двудневна среща на финансовите министри и управителите на централните банки на страните от Г-20, която ще се проведе в американския град Ашвил, щата Северна Каролина, пише Ройтерс.

Очаква се Бесънт да настоява финансовите лидери от Г-20 да се споразумеят за стъпки за стимулиране на икономическия растеж, намаляване на глобалните търговски дисбаланси и справяне с предизвикателствата, свързани с държавния дълг, като същевременно се опита да успокои опасенията относно нарастващия държавен дълг на САЩ и доходността по облигациите, допълва агенцията.

След като миналата година американският финансов министър се дистанцира от срещата на Г-20 в Република Южна Африка, сега той се стреми да преобразува формата под ръководството на САЩ, за да наложи визията на администрацията на президента Доналд Тръмп, смятат анализатори.

Срещата на министрите на финансите и управителите на централните банки от Г-20 ще се проведе в момент на несигурност относно митническата политика на Тръмп, търговското напрежение между САЩ и Канада и високите цени на енергията и суровините, тласнати нагоре от последиците от войната в Иран.

Продължаващият вече половин година конфликт между САЩ и Иран на практика доведе до спиране на корабоплаването през Ормузкия проток, което подкопава икономическия растеж на почти всички икономики от Г-20. Бесънт предупреди, че страните са изправени пред вторични санкции от САЩ, ако продължат да купуват ирански петрол или да улесняват други трансакции с Техеран. В петък Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на клоновете на базираната в Египет банка Misr в Обединените арабски емирства заради връзки с Иран.

Засилващият се натиск от страна на Вашингтон срещу Иран може да доведе до още по-голямо несъгласие сред страните от Г-20 – формат, в който участват държави с различаващи се интереси, включително Китай и Русия.

Страните от формата трудно успяват да се споразумеят за каквито и да било колективни действия, като в същото време до голяма степен се пренебрегват геополитическите напрежения, като например свързаните с войната в Украйна, посочва Ройтерс.

„Министър Бесънт ще иска да изведе Иран на преден план и да обсъди затягането на санкциите срещу Иран, а много от страните на срещата на Г-20 ще искат да говорят за всичко друго“, коментира Джош Липски, ръководител на отдела по международна икономика в Атлантическия съвет. „Те ще искат да говорят за митата“, добави той.

След като Върховният съд на САЩ отмени всеобхватните мита, наложени от президента Доналд Тръмп, като постанови през февруари, че той е превишил правомощията си, използвайки закон, предназначен за извънредни ситуации, Белият дом до голяма степен възстанови митата, позовавайки се на различни правни основания.

Всички държави от Г-20 и Европейският съюз бяха сред 60-те икономики, засегнати през юли от американски мита в размер на 10% или 12,5%, наложени заради обвинения, че не са успели да ограничат търговията със стоки, произведени чрез принудителен труд.

Шестнадесет от най-големите търговски партньори на САЩ – повече от половината от които са членове на Г-20 – са изправени и пред американски мита, които целят да противодействат на предполагаемия свръхкапацитет в промишлеността в рамките на отделно търговско разследване на САЩ.

Намаляване на дисбалансите

Основна тема на разговорите в Ашвил ще бъдат митата, които заемат централно място в усилията на администрацията на Тръмп за намаляване на глобалните търговски дисбаланси. Те са резултат от държавни политики, „които пречат на лоялната конкуренция“, според високопоставен служител от Министерството на финансите на САЩ, цитиран от Ройтерс.

Европейските представители на срещата на Г-20 са решени да обсъдят нарастващия китайски износ, който заплашва европейските промишлени сектори, включително автомобилната индустрия, заяви европейски представител, който ще присъства на срещите.

На фона на хронично слабото вътрешно търсене Китай удвои износа на електромобили, полупроводници и други стоки, като общият износ на страната през юли отбеляза ръст от 23,9 процента на годишна база. Вследствие на високите американски мита и пълната забрана за внос на китайски автомобили китайският износ наводни Европа, което предизвика все по-силни призиви в ЕС за по-строги ограничения върху китайския внос.

Китай, който е член на Г-20, обаче проявява слаб интерес към призивите да намали промишлените субсидии и да преориентира икономиката си от износ към вътрешното потребителско търсене, докато анализи на Международния валутен фонд сочат, че китайският юан е подценен с 21 процента.

От друга страна, икономисти смятат, че Бесънт вероятно ще избегне темите за бюджетния дефицит и държавния дълг на САЩ. Общите американски държавни задължения преминаха прага от 40 трилиона долара на 19 август, като се удвоиха от 2017 г. насам, а притесненията относно бъдещата динамика на американския дълг се разпространяват на пазарите.

Доходността по 30-годишните американски държавни облигации достигна най-високото си равнище за последните 19 години по-рано през август, но Бесънт изненада пазарите, като обяви удвояване на планираните обратни изкупувания на дългосрочни държавни облигации до 4 милиарда долара на операция, което временно понижи доходността.

Този ход предизвика критики от страна на бившия ментор на Бесънт от Уолстрийт Стенли Дракенмилър и породи опасения сред централните банкери, че Министерството на финансите може да предприеме по-интервенционистки мерки на един огромен пазар, известен с „редовното и предсказуемо“ емитиране на дълг.

На въпроса как Бесънт ще обсъди опасенията относно пазара на дългови ценни книжа с колегите си от Г-20, високопоставен служител на Министерството на финансите на САЩ заяви, че доходността по дългосрочните облигации е „нараснала над това, което считаме за справедлива стойност“, и че Министерството на финансите е решено да я понижи.

Коригиращите пазара тактики на Бесънт се разпростряха и върху валутните пазари, като на 1 август САЩ и Япония предприеха съвместна интервенция в подкрепа на японската йена, а през октомври 2025 г. Вашингтон извърши покупки на аржентински песо.

Министрите от Г-20, присъстващи на срещата, „няма да се поддадат на успокоителни думи“, заяви Марк Собел, бивш служител на Министерството на финансите на САЩ, който е участвал в преговорите по комюникетата на Г-20.

„Освен това икономиките им са засегнати неблагоприятно от войната на Тръмп срещу Иран, която техните страни не подкрепят“, подчерта Собел и допълни, че „никакви дипломатически усилия от страна на САЩ не могат да променят тези реалности“.

Миналата година Република Южна Африка, която беше председател на Г-20, настояваше страните да насочат усилия към проблемите, свързани с климата, докато през 2024 г. Бразилия прокара предложения за увеличаване на данъците за милиардерите.

Г-20 е създаден през 1999 г. след азиатската финансова криза като неофициален форум за диалог и сътрудничество между финансовите министри и управителите на централните банки на водещите развити и развиващи се икономики. Форматът е издигнат на ниво държавни и правителствени ръководители по време на световната финансова криза през 2008 г., за да предприеме мерки за прекратяване на рецесията.

Последните значителни колективни действия на Г-20 бяха по време на пандемията от КОВИД-19 през 2020 г., когато страните членки се споразумяха да инжектират допълнителни 5 трилиона долара в световната икономика, за да противодействат на загубите на работни места и доходи.

/БТА/