Цените на храните в световен мащаб са достигнали близо четиригодишен връх през септември

Световните цени на храните са се повишили през септември до най-високото си ниво от близо четири години, тъй като логистични затруднения и опасения, свързани с времето, са повлияли на пазарите на селскостопански култури. Това сочи месечният доклад на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО), цитиран от Ройтерс.

Опасенията около климатичния феномен Ел Ниньо тласнаха международните цени на захарта до 18-месечен връх, докато свързаният с геополитическото напрежение срив в търговията през Черно море доведе до поскъпване на фючърсите върху пшеницата до тригодишен връх в началото на миналия месец.

Така индексът на цените на храните на ФАО, който проследява месечните промени в международните цени на кошница от хранителни стоки, е достигнал средно 136 пункта спрямо отчетените 134 пункта през август. Това е най-високото му ниво от ноември 2022 г.

„Наблюдаваме трайно и все по-широкообхватно покачване на световните цени на суровините, тъй като нарушенията в корабоплаването през Ормузкия проток и Черно море се комбинират с климатични сътресения, влияейки върху енергоносителите, транспорта и ключови хранителни суровини“, заяви главният икономист на ФАО Максимо Тореро.

„Ако този натиск се запази, той скоро ще се прехвърли върху потребителските цени на храните, особено в държавите, зависими от вноса на храни и енергоносители“, добави той.

Индексът на цените на захарта на ФАО се е повишил с 6,1% спрямо август, отбелязвайки трети пореден месечен ръст, тъй като неблагоприятните метеорологични условия заплашват да ограничат предлагането в основните производствени райони.

Индексът на цените на зърнените култури на организацията е нараснал с 5,1% за месеца, като по-ниските очаквани добиви на царевица в САЩ са усложнили допълнително тежката ситуация, породена от нарушенията в търговията със зърно през Черно море.

Цените на растителните масла са се повишили с 0,9%, подкрепени от поскъпването на палмовото масло заради силното търсене и опасенията относно рисковете за производството в Югоизточна Азия, свързани с Ел Ниньо.

Общият индекс на цените на месото на ФАО е спаднал с 1,1%. Това се дължи на по-ниските цени на птичето месо, отчасти свързани със спад на търсенето в Европейския съюз (ЕС) след влизането в сила на нови правила за внос.

В отделен доклад ФАО запази почти без промяна прогнозата си за световното производство на зърнени култури през 2026 г. на 2,979 млрд. метрични тона. Това е с 2,1% под рекордното ниво от предходната година.

Агенцията понижи с 0,7% спрямо миналия месец прогнозата си за световната търговия със зърнени култури през 2026/27 г., като се позова на по-ниските очаквания за износа на пшеница и царевица на фона на ограниченията върху корабоплаването в Черно море.