Кр. Георгиева: Светът е изправен пред рискова комбинация от изкуствен интелект, петрол и дълг

Правителствата по света трябва спешно да предприемат действия за справяне с предизвикателствата, породени от небалансирания бум в изкуствения интелект (AI), продължителния енергиен шок заради войната в Иран и рекордно високите нива на дълга. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева преди срещата с ръководители на икономически ведомства от цял свят следващата седмица, предава Bloomberg.

„Надпреварата за развитие на изкуствения интелект води до ускоряване на икономическия растеж, което засега е концентрирано само в няколко държави“, посочи тя в сряда в Сингапур, няколко дни преди годишните срещи на МВФ и Световната банка в Банкок.

Междувременно се очаква ограниченията при доставките на ключови суровини заради войните в Близкия изток и Украйна да продължат и през 2027 г., а рязкото покачване на доходността по облигациите е поставило правителствата, натрупали прекомерно голям дълг, под все по-силен бюджетен натиск, заяви Георгиева. По отношение на последното тя определи развитите икономики като „най-големите нарушители“.

„Бумът в изграждането на инфраструктурата за изкуствен интелект е инфлационен. Шоковете при цените на енергоносителите и храните са инфлационни. Митата, разходите за отбрана и високият публичен дълг също могат да бъдат инфлационни“, заяви Георгиева. Тя призова централните банки да поддържат умерено строга парична политика и заяви, че държавите, свикнали да поддържат големи бюджетни дефицити, са изправени пред „много трудни решения“.

Срещата в Банкок на финансовите министри и гуверньорите на централните банки се провежда на фона на сътресенията на пазарите на държавен дълг, докато доходността по американските, европейските и японските облигации достигна най-високи нива от няколко десетилетия. По данни на Института за международни финанси общият световен дълг вече надхвърля 365 трлн. долара.

„През последните 17 години централните банкери се радваха на сравнително лесен период, тъй като през цялото това време лихвените проценти бяха по-ниски от темповете на растеж на брутния вътрешен продукт (БВП)“, каза Кристалина Георгиева. „Сега по-високите лихви променят картината.“

В същото време вълната от инвестиции в изкуствен интелект, както и очакванията за икономическите ползи от тях, продължава да тласка акциите към нови рекордни стойности и води до рекорден износ за водещите азиатски производители на чипове и друго оборудване.

Разпродажбата на облигации започна, след като САЩ и Израел атакуваха Иран през февруари, което прекъсна доставките на горива и повиши разходите в световен мащаб. Георгиева заяви, че енергийният шок досега е бил „голям, но овладян“. Тя обаче предупреди, че ценовият натиск може да се засили допълнително, тъй като търсенето нараства с наближаването на студените месеци в Северното полукълбо и държавите започват да възстановяват запасите си.

„Разгръщането на инфраструктурата за изкуствен интелект увеличава търсенето на енергоносители, а също така крие риск от задълбочаване на икономическото неравенство“, предупреди Георгиева.

„Ръстът на търговията, свързана с изкуствения интелект, отразява инвестиционния бум в икономиките, включени във веригата за създаване на стойност“, каза тя, но „в голяма степен заобикаля повечето други икономики“.