Европейските милиардери остават в сянката на новите лордове от Позлатената епоха на АІ

Au revoir, Бернар Арно, пише колумнистът на Bloomberg Лионел Лорен в материал. Френският милиардер, натрупал състояние от бизнеса си с луксозни стоки, наскоро отпадна от класацията на Bloomberg за десетимата най-богати хора в света – предвидим резултат предвид спада с 40% в цената на акциите на LVMH Moet Hennessy Louis Vuitton през тази година. Никой няма да пролее сълза; състоянието му все още се оценява на 131,2 млрд. долара. Но като последния европеец в списък, доминиран изцяло от американци, това се усеща като начало на нова ера, пише още Лорен.

Слизането на Арно от върха на класацията на най-богатите, разбира се, се дължи на трудностите пред сектора на луксозните стоки в Китай и на войната в Близкия изток. Но това е и история за главоломното нарастване на богатството на онези, които се изкачват нагоре – а именно представителите на сферата на изкуствения интелект (АІ). С единственото изключение на Уорън Бъфет, челната десетка е изцяло окупирана от американски технологични предприемачи – от номер едно в света Илон Мъск до Дженсън Хуанг от Nvidia Corp., известен с коженото си яке. Тази година досега е най-успешната в историята за около 100-те технологични магнати, попадащи в списъка на 500-те най-богати хора в света. Според данни на Bloomberg тяхното състояние е нараснало с 845 млрд. долара. И за съжаление на Арно, те изглежда предпочитат обикновените тениски и подготовката за апокалипсиса пред това да си купуват дизайнерски дрехи.

Класациите по богатство могат да бъдат волатилни и да отразяват спекулативни балони, подобно на фондовия пазар. Но ако погледнем назад към последните 14 години, това може би е знак за по-фундаментална промяна в световната икономика. През 2012 г., когато Meta Platforms все още беше новопублична компания с името Facebook, в списъка на десетте най-богати хора фигурираха европейци като Амансио Ортега (Zara) и Ингвар Кампрад (IKEA), наред с Бил Гейтс (Microsoft) и Лари Елисън (Oracle). Дори когато Европа страдаше от рекордна безработица вследствие на кризата, магнатите в сферата на търговията на дребно и луксозните стоки се възползваха от вълната на глобалното потребителско търсене и ниската инфлация.

Брой места в челната десетка на милиардерите по сектори на основна дейност. Графика: Bloomberg LP

Оттогава насам технологичният сектор придоби все по-голямо икономическо господство, докато тенденцията към глобализация на търговията се обърна – най-ясно това се вижда при луксозните стоки, където изкуството да се създава усещане за дефицит и недостижими цени се сблъска с мита, умора у по-младите потребители и  китайски купувачи, които ограничават разходите си.

Според оценки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), секторът на информационните и комуникационните технологии е отбелязал растеж, почти три пъти по-бърз от този на икономиката като цяло, в периода между 2013 г. и 2023 г. – време, през което списъкът на десетимата най-богати хора се превърна в територия, доминирана почти изцяло от американски технологични лидери. И както всеки, прочел доклада на Марио Драги за икономиката, знае, технологиите са слабото място на Европа – от бюджетите за научни изследвания и финансирането за разрастване на бизнеса до излизането на фондовата борса, с изключение на ASML.

Разбира се, скоростта и мащабът на настоящия бум на АІ богатството се дължат на нещо повече от икономическите фундаменти. Ако най-скъпият графичен процесор (GPU) на Nvidia струва повече от чанта Birkin, това е и защото компанията държи 85% пазарен дял и постига 75% марж на печалбата – конкурентно предимство, за което LVMH може само да мечтае. Огромните капиталови разходи на днешните технологични стартъпи – като например SpaceX, която инвестира 40 млрд. долара в АІ чипове – са признак или за необуздано или за болно състояние на капитализма. В новата си книга бившият съветник на френския президент Ален Минк описва как АІ богатството се подхранва от контрола върху критични ресурси, мрежовите ефекти на големите езикови модели, спекулативния ентусиазъм на фондовия пазар и лошото корпоративно управление.

Трупането на богатство от изкуствения интелект е водено и от отчаяното търсене на начини за повишаване на производителността. Раждаемостта в световен мащаб спада, превръщайки пазара, характеризиращ се с изобилие от работна ръка и недостиг на работни места, в такъв, където работната ръка не достига. Това означава по-слаб икономически растеж и усилващ се натиск за автоматизация. Според оценки на ОИСР, без повишаване на производителността темпът на растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението може да спадне почти наполовина – от 1% през 2006–2019 г. до средно 0,6% през следващите няколко десетилетия. Ето защо технологичната пропаст между САЩ и Европа е същевременно и икономическа. Проучване на Френската централна банка от миналата година установи, че почти цялата разлика в производителността между Франция и САЩ през последните две десетилетия може да се обясни със изоставането на технологичния сектор.

Картината обаче не е изцяло мрачна. Все още се появяват милиардери с европейски корени – като например тримата френски основатели на компанията Hugging Face. Това обаче обикновено се случва едва след като са работили и са набрали капитал в САЩ. А ако американските технологични предприемачи стават все по-богати, то е с помощта на европейците. Европа е мястото, където американски компании за облачни услуги като Amazon.com държат 70% от пазара и откъдето всяка година спестявания на стойност около 300 млрд. евро се насочват към САЩ, вместо да финансират местния растеж. (Поне понякога връщат жеста: яхтата на Джеф Безос е построена в Нидерландия, а сватбата му миналата година се състоя във Венеция.)

В свят, в който богатите стават още по-богати, а свръхбогатите – дори още повече, мнозина ще бъдат изоставени: от работниците, чиито позиции ще бъдат заменени от машини, до данъчните служби, които се затрудняват да наваксат с новата класа на трилионерите. Резултатът може да бъде хаотичен – от политическо недоволство до рязка и болезнена пазарна корекция. Но изместването на най-богатите европейци от лордовете на новата Позлатена епоха (периодът на бързо забогатяване и икономическо развитие в САЩ от средата на 19 в. до началото на 20 в., бел. ред.) на АІ показва също, че цели региони губят възможности заради зависимостта си от чужди технологии. С прехвърлянето на щафетата на милиардерите от един сектор към друг става ясно, че технологиите са новият лукс.