Войните и лихвите все още не могат да пречупят световната икономика

Въпреки всичко, с което се сблъска световната икономика, тя остава забележително издръжлива. Войната в Иран оказва умерено влияние, по-високите лихвени проценти засега не изглежда да са забавили растежа, а изкуственият интелект (АІ) стимулира инвестиционен бум.

Има обаче граници на устойчивостта на този растеж, за който Международният валутен фонд (МВФ) актуализира прогнозите си тази седмица. Късметът – както и правилното разчитане на сигналите от пазарите – ще изиграят своята роля, пише колумнистът на Bloomberg Даниел Мос.

Тази експанзия не е лишена от недостатъци: рязкото покачване на енергийните цени създава трудности, екстремните метеорологични условия водят до поскъпване на суровините, а някои политици изразяват загриженост относно прекомерните разходи за технологии, необходими за функционирането на центровете за данни.

Не би било неуместно и да се запитаме какво предстои. Дали неизбежното забавяне ще бъде умерено, подобно на случилото се след краха на „дот-ком“ компаниите през 2001 г., или ще бъде по-тежко като периода след фалита на Lehman Brothers през 2008 г. или времето на ограничителните мерки заради Covid-19?

Отново ще бъдат призовани централните банки и фискалните органи. Но да се направи всичко необходимо – по известния израз, използван толкова ефективно от бившия председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги – може би няма да е толкова лесно.

Бюджетите на редица развити икономики изглеждат почти изчерпани, а пазарите на облигации показват скептицизъм относно способността на политиците да ги насочат към устойчив път. Франция например – където студенти излизат по улиците, а дългосрочните лихвени проценти рязко се повишиха – би се нуждаела от много по-мащабна спасителна операция, отколкото Португалия, Гърция или някой средноголям развиващ се пазар.

Засега обаче моментът на разплатата все още е далеч. Във вторник МВФ обяви прогнозата си, че световният растеж ще се ускори до 3,4% през 2027 г. – спрямо очакваните 3,1% за тази година, което само по себе си е малко по-добър резултат от първоначалните очаквания. САЩ и Китай отново ще бъдат водещите сили: представянето на Америка ще бъде малко по-добро от прогнозираното, а Китай ще отбележи ръст от 4% – без промяна спрямо предишната прогноза. Франция, епицентърът на разпродажбите на облигации сред развитите икономики, е изправена пред по-неблагоприятни перспективи.

Годишно процентно изменение на световния брутен вътрешен продукт (БВП) по данните на МВФ. Графика: Bloomberg LP

Прогнозите, представени на годишната среща на фонда в Банкок, не са толкова повод за празнуване, колкото признание, че най-лошото не е отминало. Преди дванадесет месеца светът все още се опитваше да осмисли въвеждането на високите мита от страна на САЩ, а търговците се тревожеха за бъдещето на долара. Но наративът „Продай Америка“ за разпродажба на американски активи отслабна, докато другият „автогол“ на Вашингтон – рязкото поскъпване на петрола след атаката срещу Иран – не успя да провали икономическите перспективи.

Сегашните предизвикателства могат да бъдат разбрани по-добре, ако се разгледат в по-широк контекст. Необходимо е доста, за да се отклони растежът от нивата около 3%. Пандемията доведе до спад на световния брутен вътрешен продукт с 2,7%, а кризата с ипотечните кредити от края на първото десетилетие на века тласна икономическото производство леко на отрицателна територия.

Днешният на пръв поглед стабилен сценарий зависи от това властите да не допускат сериозни грешки. Засега те правят и казват правилните неща. Вероятно Федералният резерв отново ще повиши лихвените проценти, след като вече ги коригира нагоре миналия месец; подобни „ястребови“ (рестриктивни) сигнали идват и от ЕЦБ, както и от централните банки на Индия и Австралия. В много случаи инфлацията остава над целевите нива.

Какво ще се случи следващия път, когато икономиката изпадне в наистина сериозно затруднение? Кой ще се притече на помощ – и ще бъде ли тази намеса толкова ефективна, колкото по време на предишни спадове? В крайна сметка, отговорността отново ще падне върху централните банки, тъй като правителствата, които контролират фискалната политика, се намират в несигурно положение. Възможността на националните власти да теглят заеми при конкурентни лихвени проценти е намаляла заради рязкото покачване на доходността по държавните облигации.

Това може да се окаже „благословия под прикритие“, според президента на Сингапур Тарман Шанмугаратнам, който е бил министър на финансите по време на световната финансова криза от 2007–2009 г., а преди да влезе в политиката е оглавявал централната банка. Сътресенията около активите с фиксирана доходност дават на лидерите възможност да въведат ред в собствените си дела, тъй като бюджетните компромиси често се постигат именно когато надвиснат тежки последици. От решаващо значение е този шанс да бъде използван, заяви той миналата седмица по време на дискусия с ръководителя на МВФ Кристалина Георгиева в Националния университет на Сингапур. Георгиева направи препратка към рок легендите Led Zeppelin, оприличавайки растящия дълг на „стълба“ – само че не към рая.

Макар и да не сме точно в ада, рядко се е случвало една сравнително добра прогноза за световната икономика да бъде съпътствана от толкова много условности. Те може да се окажат дори по-значими от основните прогнози. Последният път, когато МВФ проведе своето ключово събитие в Тайланд – през 1991 г. – кралството и съседните му държави се намираха в навечерието на период на бурен растеж. Съветският съюз се беше разпаднал, а „глобализация“ и „просперитет“ бяха актуалните думи. Малцина предвиждаха валутната криза и дълбоката рецесия, които щяха да обхванат Азия, преди десетилетието да е приключило. Искрата беше запалена от решението на Банкок да се откаже от опитите за поддържане на националната валута – бата.

В момента икономиката на самия Тайланд се развива сравнително добре. Но, подобно на световната икономика, тя не е нищо забележително.