fallback

Инфлационното таргетиране работи само когато цените са стабилни

Коригирането на съществуващия монетарен режим е най-малко лошият вариант

14:06 | 01.04.23 г.
Автор - снимка
Създател

Колкото и неправдоподобно да звучи, фалитът на Silicon Valley Bank (SVB) хвърля интересна светлина върху спорния въпрос дали целите на централните банки за инфлацията трябва да бъдат повишени, за да се намали рискът прекалено строгата парична политика да предизвика рецесия, пише колумнистът на Financial Times Джон Плендър.

Това е така, защото SVB, колкото и неадекватни да бяха управлението на риска и инвестиционната й преценка, в крайна сметка беше жертва на режима на монетарната политика на Федералния резерв на САЩ.

В периода след финансовата криза от 2007-2009 г. дефлационните сили бяха огромното предизвикателство пред централните банки. Техният проблем не беше как да свалят инфлацията, а как да я повишат до целевото ниво. Това те можаха да направят само като прибягнат до изключително ниски и дори отрицателни номинални лихви.

Последствие от този краен монетарен лиценз, както посочва Едуърд Чансълър в книгата си „Цената на времето“, бяха множеството пазарни изкривявания, включително създаването на „балон при всичко“, при който цените на почти всички активи достигнаха астрономически висоти. Тъй като доходите от активите бяха силно понижени, инвеститорите бяха принудени да търсят доходност независимо от риска.

Това по същество беше историята на SVB, банка на безброй технологични компании. В разгара на технологичния бум тя преживя прилив на депозити. Тъй като това далеч надхвърляше потенциалните възможности за отпускане на заеми, трябваше да се намерят източници за инвестиране на парите. Тъй като краткосрочните ценни книжа предлагаха нищожна доходност, банката вложи 120 милиарда долара в дългосрочни ипотечни книжа, предимно с висок рейтинг.

Дългосрочните инструменти са особено уязвими от нарастващите лихвени проценти. Така че когато Федералният резерв със закъснение затегна паричната политика в отговор на неочаквано високата инфлация, спадът в пазарната стойност на портфейла на SVB беше близо до унищожаването на капитала й. Това нямаше да има значение, ако вложителите бяха запазили доверието си в банката, защото нямаше да има загуби, ако ценните книжа бяха държани до падежа. Но технологичната общност изпадна в паника; настана изтичане на депозити; и SVB трябваше да продадат обезценените активи, като по този начин ускори собствения си фалит.

Сега може би сме едва в началото на поредица от епизоди на финансова нестабилност, която ще увеличи риска от това Фед и други централни банки да нанесат сериозни щети на производството и заетостта, опитвайки се да върнат инфлацията обратно до 2%.

Следователно не е изненадващо, че има нарастваща група, която иска повишаване на целите за инфлацията от 2 на 3 процента. Това не е неразумно, ако, както бившият главен икономист на Английската централна банка Анди Халдейн твърди, сме свидетели на изместване нагоре в глобалното равновесно ценово ниво. Така или иначе няма теоретична обосновка, че ценовата стабилност съответства на инфлация от 2 процента.

И все пак изместването на целите би изглеждало като предаване пред инфлацията. Вече изчерпаното доверие в централните банки ще претърпи огромни щети и инфлационните очаквания ще скочат рязко. Така че те ще започнат да шикалкавят, вероятно следвайки предложението на Халдейн, като или удължат времевия хоризонт за постигане на целта от 2 процента, или временно я отменят, като обещаят да се върнат към нея възможно най-скоро.

Но това оставя два по-широки въпроса. Това, което научихме за инфлационното таргетиране е, че в дефлационни времена то посява семената на финансовата нестабилност. След това, когато инфлацията се завърне, то води до избухване на финансови кризи, тъй като лихвените проценти се повишават, за да се поддържа инфлационната цел. Всъщност изглежда, че инфлационното таргетиране работи само когато цените са стабилни.

О, Боже! Това аргумент ли е тогава за смяна на монетарния режим? За съжаление, всеки друг режим може да доведе до повишена дискреция и следователно по-слаба отчетност. Коригирането на съществуващия режим може да е най-малко лошият вариант.

На следващо място възниква въпросът как целта от 2 процента влияе върху способността на правителствата да свият настоящите много високи нива на публичен дълг.

Традиционното лекарство е комбинация от растеж, която създава огромни данъчни приходи, чрез които се изплаща дългът, и инфлация, която свива реалната стойност на дълга. Но растежът е анемичен, а целта за 2 процента намалява възможността за прикрит дефолт чрез инфлация.

В общата паника след колапса на SVB банките се втурнаха да заемат 330 милиарда долара защитно финансиране от Федералния резерв. Засилват се спекулациите, че Фед може да отложи новите повишения на лихвите. Значи сме заседнали в трайно затруднение, след като паричната политика не е рестриктивна в периоди на бум, но се разхлабва агресивно при спадове, докато дългът продължава да расте неумолимо. Тази история не може да има щастлив край.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 14:08 | 01.04.23 г.
fallback
Още от Политика виж още