Защо турският народ не избра Кълъчдароглу?

Джей Нордлингер, главен редактор на National Review, попита преди време: "Кой е автор на фразата "мирише на стабилно правителство"?". Отговорът му беше: "Доналд Маклахлан, шотландски журналист (1908-1971 г.), който е основател на Sunday Telegraph“. В статията за него в Уикипедия се казва: "Той е автор на фразата "мирише на стабилно правителство" в статия на лидера от 3 януари 1956 г., в която критикува премиерството на Антъни Идън".

Бързо търсене в Google показва, че фразата е използвана най-вече в анализите на администрациите на Роналд Рейгън и Маргарет Тачър съответно в САЩ и Обединеното кралство, пише турският журналист и носител на множество награди Хакъ Йокал. В една такава статия, озаглавена "Уханието на твърдото правителство" от Питър А. Хол в New York Times, се казва: "Техният език беше езикът на индивидуализма от 19-и век. Викторианските ценности, които г-жа Тачър така гордо изповядваше много приличат на призивите за семейни задължения, патриотичен дълг и лоялност към родния град, на които често се позоваваше Роналд. След две десетилетия на "либералното общество" в посланията на двамата лидери се долавят нотки на религиозен фундаментализъм".

Това, по мнението на Йокал, обяснява какво намират турските избиратели в президента Реджеп Тайип Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) през последните две десетилетия. С изборната победа, която постигна снощи, той започна своя (уви) последен мандат начело на правителството. Очевидно избирателите все още помнят десетилетията, пропилени заради парламентарни кавги, коалиции, чийто среден живот е около 14 месеца, и правителствени кесии „плачещи за още 70 цента".

Това ни показва също, че още дълго време турските избиратели няма да дадат никаква възможност за реализацията на това, което Тачър наричаше "губене на време с водене на някакви вътрешни спорове". Кратките шест месеца на опозиционния алианс доказаха, че политическият хабитат в Турция може би не е благоприятен за политически коалиции. Шестстранната коалиция на претендента Кълъчдароглу би била трудна за управление дори за най-изкусните магове. Маневрите му в последния момент, за да спечели няколко милиона гласа, подадени за третия кандидат - Синан Оган, ясно показаха на хората, че президент, който не вижда нищо лошо в подписването на два меморандума за разбирателство с две различни групи съюзници, скоро ще поведе страната във весел красив танц! Те казаха: "Не, благодаря!".

Ако Републиканската народна партия (РНП) се беше осмелила да се изправи сама срещу партията на Ердоган, но с политическа, икономическа и дипломатическа програма, стъпила здраво на земята и обявила министрите, които ще бъдат назначени веднага след изборите, все още не вярвам, пише Йокал, че щеше да спечели изборите, но мисля, че партията щеше да има шанс да се бори за победа.

След като повечето хора одобриха с огромно мнозинство конституционната поправка, променяща парламентарната система в президентска, РНП не биваше да се занимава с поредната конституционна поправка и подобни фойерверки. Ръководството на РНП никога не се е доверявало на прозорливостта на хората при одобряването на президентската система; те предположиха, че ние, хората, сме я приели просто за да задържим Ердоган на власт за още един мандат. Не само настоящият ръководен екип на РНП, но и почти всички основатели на тази партия и на републиката не се довериха на изобретателността на народа. Те винаги са гледали на нас като на стадо, което трябва да бъде подкарано нанякъде.

Е, с този изборен шамар ние, народът, показахме колко сме решителни, завършва Йокал.

/БГНЕС/