Около година преди президентските избори в САЩ може да сме пренебрегнали най-големия риск за американската демокрация: че една или повече партии от „трети вид“ могат да спечелят достатъчно гласове, за да дадат победата на Доналд Тръмп. Този правдоподобен сценарий почти не се обсъжда в наши дни извън експертните среди, пише колумнистът на Financial Times Саймън Кюпър.
"Колкото и да е трудно човек да откъсне очи от Тръмп, често игнорираният второстепенен герой е този, който накланя везните на историята", пише той и допълва, че и Тръмп, и Байдън са напълно известни величини, чиито нива на подкрепа едва ли ще помръднат, без значение как се развиват процесите срещу Тръмп. Предполага се, че представляват „двете Америки“, но всъщност много американци не се идентифицират с нито една от тях. Следователно социологическите проучвания са подвеждащи и е важно какво ще се случи, ако бъдат включени "трети партии", смята анализаторът.
Когато скорошно проучване на Economist/YouGov попита американците дали биха гласували някога за трета партия или независим кандидат, 44 процента казаха „да“. Повечето проучвания показват, че трети партии биха навредили на шансовете на Байдън.
"Винаги има категория левичари, които виждат гласуването като форма на себеизразяване, подобна на написването на песен, а не като начин да изберат кой да получи властта. Тези хора често обладават само повърхностна враждебност срещу десницата, която едва влиза в полезрението им. Те се разпалват много повече от лявоцентристите, с които винаги се сблъскват в големите градове, университетските кампуси и, преди всичко, в социалните мрежи", допълва Саймън Кюпър.
В САЩ естественият дом за такива хора е Зелената партия, която функционира като средство на маргинални нарцисисти за отклоняване на гласове от демократите, за да могат републиканците да спечелят променящи света избори, пише още в коментара, публикуван във FT. 97 488 гласа за Ралф Нейдър във Флорида през 2000 г. позволиха на Джордж Буш-младши да спечели решаващия щат. За Кюпър без Нейдър нямаше да има война в Ирак. През 2016 г. гласовете, които отидоха за Джил Стийн от Зелените в решаващите щати Мичиган, Уисконсин и Пенсилвания, надхвърлиха границите на допустимото поражение от Хилъри Клинтън. Това е репликата към всеки, който прогнозира, че крайнолевите фантазьори ще гласуват разумно, когато това е важно, казва още той.
Кандидатурата за президент на бившия професор от Харвардския университет Корнел Уест почти не тревожеше Демократическата партия до юни, когато той смени безнадеждната Народна партия със Зелените. Сега изглежда вероятно той да надхвърли фаталните 1,07 процента от гласовете, които отидоха за Стийн. През 2020 г. Уест заяви, че гласува за „посредствения немощен неолиберален центрист“ Байдън като за нещо „по-добро от фашизма“, но позициите му изглежда се променят оттогава. Байдън, въпреки огромните си законодателни постижения, не е привлекателен за фантазьорите: подобно на Клинтън през 2016 г., той е напълно oцветен и не оставя място за мечти, пише още Саймън Кюпър. Той не е донесъл нирвана и вече е най-възрастният президент на САЩ. Това предполага, че Уест ще има по-голямо влияние върху тези избори от Рон Десантис или Вивек Рамасуами (друг кандидат за републиканската номинация – б.р.), въпреки че получава много по-малко внимание.
На следващо място е вярващият в конспиративни теории Робърт Ф. Кенеди-младши (син на брата на Джон Кенеди – бел. р.). Анализаторът прогнозира, че Байдън ще го смаже на първичните избори на демократите. "Ако трябва да цитираме анкетьора Нейт Силвър: „Отписването на РФК-младши е най-сигурният залог на света.“ Но къде Кенеди ще насочи егото, поддръжниците и най-вече републиканските си донори след това?", се пита още Кюпър.
Според него той ще бъде изкушен да накаже Байдън, че го е победил. Кенеди написа застрашително в Х (Twitter): „Корнел Уест казва истината. Радвам се, че той е част от президентската надпревара.“ Този „сериозен, смел, състрадателен и честен човек разбира как корумпирашото корпоративно влияние е пленило нашето правителство и двете основни политически партии – особено демократическия елит“.
Трябва да споменем и „двупартийната“ група Без етикети, която заплашва да издигне кандидат за президент от центъра, може би Джо Манчин (демократ, който често се опълчва на партията си – бел. р.), пише в коментара си Саймън Кюпър. Това може да е просто опит за извличане на облаги от Байдън в замяна на отказ от кампанията, но всеки „двупартиен“ кандидат вероятно ще намали шансовете на сегашния президент.
Всички тези "трети партии" може да се провалят като безнадеждния зелен кандидат Хауи Хокинс през 2020 г., който спаси американската демокрация, като спечели само 0,26 процента от гласовете. Напълно възможно е към края на 2024 г. Тръмп да се е превърнал в нерелевантен осъден престъпник, който проси пари от лековерни донори, за да финансира жалбите си, допълва анализаторът в заключение.
Но ако Тръмп спечели, той ще бъде президент с по-голям замах от последния път. През 2016 г. той вероятно е допускал, че президентът получава автоматичен контрол върху съдебната система. Оттогава той научи две важни неща: първо, в петте или шестте колебаещи се щата трябва да ограничи демокрацията чрез потискане на гласовете. Второ, за да избегне затвора, трябва да ограничи върховенството на закона - основният му опонент в тази президентска кампания. Тази драма ще се разиграе в съдебните зали, но вероятно ще бъде решена от хора като Корнел Уест.
14:47 | 03.09.23 г.
