"Тренд": Ниската раждаемост и ниските доходи са причини за демографската криза у нас

Ниската раждаемост, ниските доходи и миграцията са основните три причини за демографската криза в България. Това сочат данните от проучване на „Тренд“ за нагласите на българите спрямо демографската криза, емиграцията и др.

На въпроса коя е основната причина за демографската криза 25% от участвалите в проучването отговарят ниската раждаемост, също 25% - ниските доходи, 15% - миграцията, 11% - липсата на сигурност, 7% - високата смъртност, а 6% - политическата нестабилност.

Като други основни причини за демографската криза в България респондентите посочват промени в ценностната система – 5%, липсата на предвидимост – 4%. Два процента от анкетираните за заявили, че не знаят или не могат да преценят. 

Изследването беше представено от Димитър Ганев по време на дискусията „Готови за бъдещето? Демографската картина – цената на неравенствата“. Форумът е организиран от Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент, предава БТА.

На въпрос кои са основните фактори, поради които младите хора в България отлагат създаването на деца, 76% от респондентите са посочили ниските доходи, 52% - липсата на сигурност, 27% - липсата на правила и законност, 26% са посочили социални промени и промяна на ценности. Желание за кариерно развитие са избрали 24% от анкетираните, 19% - липса на социални услуги, 10% - липса на места в детските ясли и градини, други 10% - липсата на подкрепа от работодатели. Два процента от анкетираните са заявили, че не знаят или не могат да преценят. 

По отношение на емиграцията 66% са заявили, че не биха емигрирали в чужбина, а 27% биха емигрирали. Седем процента са посочили, че не знаят или не могат да отговорят. Като основна причина, поради която биха емигрирали, 56% от анкетираните са посочили по-добри възможности за работа, 12% - предвидимост на доходите, 9% - правила и законност, 7% - роднини, приятели, партньор, 5% - по-добри възможности за образование, други 5% - по-добра културна и социална среда, 3% - сигурност. Два процента от анкетираните са посочили други причини, а един процент от тях са заявили, че не знаят или не могат да преценят. 

На въпрос дали биха се върнали в България, ако емигрират, 62% от анкетираните са заявили, че биха се върнали в страната, а 16% - че не биха се върнали. Общо 22% са посочили, че не знаят или не могат да преценят. 

Попитани дали подкрепят, или не икономическата миграция към България 63% са заявили, че не я подкрепят, 22% - че подкрепят, а 15% са посочили, че не знаят или не могат да преценят. 

На въпрос дали някога са посещавали профилактичен преглед, свързан с репродуктивното здраве и фертилност, 87% от анкетираните са заявили, че не са посещавали, а 12% - че са посещавали. Един процент от анкетираните са заявили, че не знаят или не са отговорили. 

На въпрос дали анкетираните подкрепят осигуряването на безплатни прегледи за репродуктивно здраве и фертилност 91% са заявили, че подкрепят, 3% - че не подкрепят. Други 6% са посочили, че не могат да преценят. 

По отншение на потребителските навици по-скоро често храни и напитки в пластмасови опаковки употребяват 46% от анкетираните, по-скоро рядко – 48%, не консумират – 4%. Захарни изделия по-често консумират 42% от анкетираните, но над половината (52%) консумират по-рядко. Изобщо не консумират едва 6%.

Две пети от респондентите по-скоро употребяват цигари, 14% - по-скоро рядко, а близо половината (46%) не употребяват. Що се отнася до алкохола, по-скоро често алкохол употребяват едва 20% от респондентите, по-скоро рядко – 52%, а 28% изобщо не консумират. Енергийни напитки по-скоро консумират 7% от респондентите, 23% по-рядко, не консумират – 70%. Два процента от респондентите са посочили, че употребяват наркотици по-скоро рядко – 2%, не употребяват – 97%. 

По отношение на психичното здраве 34% от респондентите са посочили, че е много добро или по-скоро добро малко над половината - 54%, по-скоро лошо – 7%, много лошо – 1%. Други четири процента са посочили, че не знаят или не могат да преценят. 

Попитани дали са изпитвали през последната година депресия или силна тревожност, 43% са заявили, че са изпитвали, 54% - че не са. Четири процента са посочили, че не знаят или не могат да преценят. 

На въпрос как оценяват нивото на стрес в ежедневието си 9% са посочили много високо, 44% - по-скоро високо, 32% - по-скоро ниско, много ниско – 8%. Не могат да преценят или не знаят – 7%. 

Общо 91% от респондентите са посочили, че не са посещавали психиатър или психоаналитик, 8% - че са посещавали, а един процент не са отговорили. 

Попитани дали биха потърсили помощ от психоаналитик/психиатър при психично неразположение 52% са заявили, че биха потърсили, 29% - че не биха потърсили. Деветнадесет процента са посочили, че не знаят или не могат да преценят. 

На въпрос колко чест спортуват 3% от респондентите са посочили всеки ден, 9% - няколко пъти седмично, 8% - веднъж седмично, други 8% - няколко пъти месечно, по-рядко – 12%, 58% не спортуват. Не знаят или не могат да преценят 2%. 

Обемът на извадката е 1002 ефективни интервюта с респонденти на възраст над 18 години чрез метода на пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“. Периодът на проучването е 5-11 септември.